— Лил-Ян е видял Брита да отива в гората с Мерта преди известно време.
— В гората? Каква работа имат там? Брита никога не ходи в гората. И защо й е да взима Мерта?
Усети се, че крещи. Пребен я успокои.
— Сега не е моментът за истерии. Трябва да намерим момичето. Преди малко видях Брита в библиотеката, ще отида да говоря с нея.
Пребен изтича вътре в къщата, а Елин остана на двора, без да знае какво да стори. Заляха я спомени от детството. Сестра й й бе отнела всичко, което обичаше, и то с одобрението на баща им. Куклата, която получи от майка си, един ден се озова сред изпражненията във външния клозет, с отрязана коса и изскубани мигли. Кученцето, което й подари ратаят, изчезна, но Елин беше повече от сигурна, че Брита е замесена по някакъв начин. В нея имаше нещо прогнило. Не можеше да понесе някой да има нещо, което тя няма. Винаги е било така.
И ето че сега Брита нямаше деца, а Елин бе майка на най-прекрасното момиче. Момиче, което мъжът на Брита гледаше с любов в очите. Сякаш Мерта бе негова собствена дъщеря. Елин усещаше, че това няма да свърши добре, но какво можеше да направи? Оцеляваше благодарение на милостта на сестра си. Двете с Мерта нямаше къде другаде да отидат. Не и след изречените думи, заради които мнозина я гледаха с омраза и презрение. Брита беше единственото им спасение. Но това може би бе коствало живота на момичето.
Пребен се появи с почерняло лице.
— Ходили са до езерото — каза той.
Елин и за миг не се замисли за сцената, която се бе разиграла вътре в къщата. Интересуваше я единствено това, че малкото й момиченце беше при езерото, а не можеше да плува.
С разтуптяно сърце тя се втурна натам след Пребен, отправяйки молитви към Бога. Ако Господ бе поне малко милостив, щяха да намерят Мерта жива и здрава. Ако ли не, то самата Елин бе готова да умре в тъмните води, заедно с дъщеря си.
Нилс допря устни до цигарата и дръпна дълбоко. До него Вендела също запали цигара. Басе шумолеше с пликчето със сладки, които бе купил от павилиона.
Седяха на най-високата част на хълма, над Кунгсклюфтан, откъдето се откриваше панорама към града. Долу група туристи правеха снимки на залива.
— Мислиш ли, че баща ти ще успее? — попита Басе. — Да научи арабите да плават?
Той затвори очи и вдигна глава към слънцето. Луничавото му лице скоро щеше да почервенее като рак, ако постоеше така още малко.
— Във всеки случай е достатъчно надъхан — каза Нилс.
С баща му винаги е било така. Ако искаше нещо достатъчно силно, можеше да се труди двайсет и четири часа в денонощието, за да го осъществи. Енергията му беше неизчерпаема. По стените в дома им висяха снимки, на които Бил носеше по-големите братя на Нилс на раменете си, учеше ги да плават, четеше им.
Колкото до Нилс, той трябваше да се радва, ако баща му изобщо го попиташе как се чувства.
Вендела погледна разсеяно телефона си. Прекарваше по-голямата част от времето си, загледана в екрана, и Нилс често й казваше, че има опасност устройството да се срасне с ръката й.
— Вижте колко красива е била — каза тя и вдигна телефона към момчетата, които замижаха, за да могат да видят осветения от слънцето дисплей.
— Адски е хубава — каза Басе, поглъщайки изображението с поглед.
Снимката беше от началото на деветдесетте. Мари Вал до Брус Уилис. Нилс беше гледал филма няколко пъти. Мари беше наистина секси в онази роля.
— Как може да има толкова грозна дъщеря? — каза той и поклати глава. — Бащата на Джеси сигурно е бил отвратителен.
— Поне има страшно големи цици — каза Басе. — По-големи от на майка й. Чудя се как ли ще е сексът с нея. Грозните момичета компенсират, като се раздават в леглото.
Той посочи с цигарата си към Вендела.
— Можеш ли да гугълнеш и Джеси? Да видим какво пише за нея.
Вендела кимна. Докато тя се занимаваше с телефона, Нилс се излегна назад с лице към небето.
— По дяволите! — възкликна Вендела и разтърси ръката му. — Трябва да видите това!
Тя обърна дисплея към тях.
— Шегуваш ли се? — каза Нилс и усети през тялото му да преминава тръпка. — И това го има в нета?
— Да, излезе веднага! — отговори Вендела.
— Толкова. Са. Готини.
Басе не го свърташе.