Амина отвърна, като просто го перна по рамото, а Карим си взе една сарма.
— Ще й се обадиш ли? — попита Паула и се усмихна на Мартин, който тъкмо сменяше предавката преди един завой. — Чувала съм, че тигриците са на мода. А и доколкото знам, това няма да ти е първият път с по-възрастна жена…
Не беше тайна, че Мартин беше вършал сред дамите в околността, както и че се харесваше на жени, значително по-възрастни от него. Паула не го познаваше по времето, преди той да заживее с любовта на живота си Пия, така че за нея историите от ергенските му дни бяха просто градски легенди, но това не означаваше, че не може да го дразни на тази тема. А Мари бе флиртувала без никакви задръжки, оставяйки вратата пред Мартин широко отворена.
— О, стига — каза той и се изчерви.
— Ето тук — каза Паула и посочи луксозната къща до морето.
Мартин като че си отдъхна, че на Паула не й остава време за още шеги.
— Ще спра ей там — информира я той напълно ненужно, тъй като вече завиваше по големия бетонен пристан.
Над тях се извисяваше комплексът „Бадис“. Паула се радваше, че старата постройка във функционалистичен стил беше реновирана преди няколко години. Беше виждала на снимки как е изглеждал комплексът по-рано и щеше да е грехота, ако сградата бе продължила да пустее. Още се носеха истории за празненствата и нощните клубове, които се бяха помещавали там, и Паула предполагаше, че немалък брой от жителите на Фелбака дължат съществуването си на „Бадис“.
— Не е сигурно, че си е у дома — каза Мартин и заключи колата. — Но да почукаме и да видим.
Той тръгна към красивата къща, наета от Мари, а Паула го последва.
— Джеси е тийнейджърка, а има на разположение такава къща — каза тя. — Боже, ако бях на нейно място, нямаше да припаря навън.
Паула засенчи очи с ръка. Слънцето се отразяваше в морето пред тях и я заслепяваше.
Мартин почука на вратата. Вярно, можеха да звъннат, за да се уверят, че Джеси си е у дома, но и двамата предпочитаха да се срещат с хората, когато те не са подготвени за посещението им. Така не им даваха време да обмислят отговорите си и истината по-лесно излизаше наяве.
— Изглежда няма никого — каза Паула, тъпчейки на едно място.
Тя не се славеше с търпението си, за разлика от Йохана, която беше самото спокойствие. Това, от своя страна, понякога можеше да докара Паула до лудост.
— Чакай — каза Мартин и почука още веднъж.
След цяла вечност чуха някой да слиза по стълбище вътре в къщата. Стъпките се приближиха до входната врата и накрая някой отключи ключалката.
— Здрасти — каза момиче на около петнайсет години.
Носеше къси панталони и черна тениска с хард рок мотиви. Косата й беше рошава и тя като че бе навлякла дрехите съвсем набързо.
— Идваме от полицейското управление в Танумсхеде и бихме искали да ти зададем няколко въпроса — каза Мартин и кимна на момичето, което ги гледаше колебливо иззад открехнатата врата.
— Майка ми…
— Преди малко говорихме с нея — прекъсна я Паула. — Тя знае, че сме тук, за да говорим с теб.
Момичето все още ги гледаше скептично, но след няколко секунди отстъпи и отвори вратата.
— Влезте — каза то и ги поведе навътре в къщата.
Паула усети как пулсът й се ускори, щом видя стаята, в която се озоваха. Гледката беше фантастична. Големи стъклени врати водеха към кей, от който се виждаше целият залив. Божичко. Как само живееха някои хора.
— Какво искате?
Джеси се настани до голяма кухненска маса от масивно дърво, без да ги покани да седнат. Паула се зачуди дали липсата на учтивост се дължи на лошо възпитание, или чисто и просто на тийнейджърска опърничавост. След срещата с майката беше склонна да приеме първото предположение. Мари не изглеждаше особено топло и майчински настроена.
— Разследваме убийството на едно малко момиче. И… ами, имахме основания да говорим с майка ти във връзка с…
Паула видя, че Мартин се мъчи да намери правилните думи. Не знаеха какво знае Джеси за миналото на майка си.
Тя обаче сама отговори на този въпрос:
— Да, чух за това, едно момиче е било намерено на същото място като момичето, за което казват, че е убито от мама и Хелен.
Погледът й блуждаеше и Паула й се усмихна.
— Трябва да разберем къде се е намирала майка ти между неделя вечерта и понеделник следобед — каза тя.
— Аз откъде да знам? — отвърна Джеси и сви рамене. — Неделя вечерта беше на някакво парти с филмовия екип, но нямам представа кога се е прибрала. Не е като да спим в една спалня.
Джеси сви крака до тялото си и опъна тениската върху коленете си. Паула не виждаше много прилики между майка и дъщеря. Може би Джеси се бе метнала на баща си, който и да беше той. Беше потърсила Мари в гугъл, за да разбере колкото се може повече за миналото й, и на много места се споменаваше, че никой не е наясно кой е бащата на Джеси. Зачуди се дали момичето знае. Или пък самата Мари.