— Къщата не е особено голяма, дори да не делите една стая, би трябвало да си чула кога се прибира — каза Мартин.
Прав беше, помисли си Паула. Преустроената рибарска къща наистина беше луксозна, но не и просторна.
— Спя с музика. Слагам си слушалки — каза Джеси, сякаш това беше нещо съвсем естествено.
Паула, която държеше в спалнята да е студено, тъмно и съвършено тихо, се зачуди как е възможно човек да спи, докато музиката бучи право в ушите му.
— В нощта между неделя и понеделник също ли? — попита Мартин, отказвайки да се предаде.
Джеси въздъхна.
— Винаги го правя.
— Значи, нямаш представа кога и дали майка ти се е прибрала? Тя тук ли беше, когато се събуди?
— Не, обикновено тръгва рано за студиото — каза Джеси и дръпна тениската си още по-надолу.
Дрехата никога повече нямаше да си възвърне първоначалните размери. Паула опита да прочете какво пише на нея, но буквите бяха оформени като странни светкавици, така че бе невъзможно. Сигурно, така или иначе, не беше чувала за групата. Като тийнейджърка имаше кратък период, в който харесваше „Скорпиънс“, но като цяло, не разбираше от рок музика.
— Наистина ли мислите, че мама е отишла до онази къща и е убила някакво хлапе? Вие сериозно ли?
Джеси чоплеше кожичките на пръстите си. Паула цялата изтръпна, като забеляза колко дълбоко е изгризала ноктите си. На някои места дори беше разранила кожата си.
— Знаете ли какво им е било на семействата им? Ами на нас? Колко гадости сме понесли, защото майките ни са били осъдени за нещо, което не са извършили! А сега идвате да разпитвате за някакво друго убийство, което няма нищо общо с майките ни!
Паула гледаше Джеси мълчаливо. Въздържа се да отбележи, че Мари е изградила цялата си кариера, говорейки за травмата, която е преживяла като дете.
Мартин се обърна към момичето.
— Вашите майки? — каза той. — За сина на Хелен ли говориш? Познавате ли се?
— Да, познаваме се — каза Джеси и отметна коса. — Това е приятелят ми.
Отгоре се чу шум, който ги стресна.
— Той тук ли е? — попита Паула и погледна към стръмната стълба, водеща към горния етаж.
— Да — каза Джеси, а по шията й избиха червени петна.
— Можеш ли да го помолиш да слезе? — попита Мартин приятелски. — Трябваше колегите да говорят с Хелен и семейството й, но ако той така и така е тук…
— Окей — каза Джеси и се провикна към горния етаж. — Сам? Полицията е тук. Искат да говорят с теб!
— От колко време сте заедно? — попита Паула, а момичето изпъна ръце нагоре.
Паула предположи, че досега в живота й не е имало много момчета.
— Ами, тъкмо тръгнахме — каза Джеси и се размърда, но Паула забеляза, че тя няма нищо против да говори за това.
Спомняше си щастието, което самата тя изпита първия път, когато се събра с някого. Колко хубаво беше да бъде част от двойка. Само че в нейния случай не беше Сам, а Джоузефин. И определено не смееха да показват отношенията си открито. Тя излезе на светло чак на двайсет и пет, а впоследствие се чудеше защо й е отнело толкова много време. Небето не се срути, земята не се продъни, не я покоси светкавица. Животът й не беше съсипан. По-скоро обратното. За първи път се почувства свободна.
— Здрасти.
По стълбите лежерно слизаше върлинест тийнейджър. Носеше къси панталони и беше гол до кръста.
— Тя облече тениската ми — каза той и посочи Джеси.
Паула го огледа с любопитство. Повечето тукашни познаваха баща му, в околността не се срещаха много войници на ООН. Не си беше представяла, че синът на Джеймс Йенсен изглежда така. С коса, боядисана в гарваново черно, очна линия и предизвикателен поглед. Паула инстинктивно почувства, че зад външността му се крие нещо повече. В работата си многократно се беше натъквала на младежи със същия поглед и той рядко свидетелстваше за особено щастлив живот и хубави преживявания.
— Имаш ли нещо против да поговорим малко? — попита Паула. — Искаш ли да се обадиш на родителите си, за да поискаш разрешение?
С Мартин си размениха погледи. Всъщност беше абсолютно против правилата да разпитват непълнолетен в отсъствието на родителите му. Но тя реши да възприеме това като обикновен разговор, не като разпит. Просто щяха да му зададат няколко въпроса и беше глупаво да не се възползват от случая, след като Сам и без това беше тук.