Изглежда, бе чула суматохата на двора и сега стоеше на вратата. Щом видя Мерта в прегръдките на Пребен, лицето й стана по-бяло от ризата на мъжа й.
— Какво… какво…
Очите й се ококориха от изненада. Елин се чувстваше като трескава. Молеше се както никога досега. Нужна й беше сила, за да не убие Брита на място. И молитвите й бяха чути. Съумя да си замълчи, но за всеки случай се обърна бързо и отиде да донесе сухи дрехи. Не чу какво каза Пребен на съпругата си, но забеляза погледа, който й хвърли. За пръв път в живота си виждаше сестра си изплашена. Но зад страха й се криеше още нещо, което на свой ред изплаши Елин. Омраза, по-гореща от адските огньове.
Децата си играеха на долния етаж. Патрик беше в управлението, а Ерика бе помолила Кристина да мине за малко, за да може да поработи необезпокоявано. Беше опитвала да работи, когато е сама с децата, но нямаше как да се концентрира, тъй като тънки гласчета се провикваха през пет минути и искаха нещо от нея. Вечно някой беше гладен или му се пишкаше. Но Кристина нямаше нищо против да остане малко повече, за което Ерика й беше дълбоко благодарна. Колкото и недостатъци да имаше свекърва й, тя се държеше фантастично с децата и винаги се отзоваваше без колебание. Понякога Ерика се чудеше какви щяха да бъдат собствените й родители като баба и дядо. Те починаха, преди децата да се родят, така че никога нямаше да получи отговор на този въпрос, но й се искаше да мисли, че малките биха могли да накарат майка й да омекне. Че те, за разлика от нея и Ана, биха могли да пробият твърдата черупка, която обгръщаше Елси.
Ерика вече бе узнала за миналото на майка си и отдавна й беше простила, така че вярваше, че тя би била добра баба и би си играла с децата. Също така и за миг не се съмняваше, че татко й би бил фантастичен дядо. Толкова фантастичен, колкото беше и като баща. Понякога си го представяше как седи в любимия си стол на верандата, заобиколен от Мая и близнаците, дърпа от лулата си и разправя приказки за духове и привидения из архипелага. Сигурно щеше да им изкара акъла, както правеше с Ерика и Ана. А децата щяха да обичат миризмата на лулата и дебелите му плетени пуловери, които винаги носеше, защото Елси настояваше да пестят от отопление.
Очите й започнаха да парят и Ерика прогони мислите за родителите си. Загледа се в голямото табло, което покриваше едната дълга стена на кабинета. По него висяха всички ксерокопия, разпечатки, снимки и бележки. Това беше една от стъпките в работния й процес. Първо събираше материали, които трупаше на купчини, и поемаше цялата информация наведнъж. После опитваше да създаде някакъв ред в хаоса. Обичаше този етап от работата, най-често мъглата около наглед непонятните истории се вдигаше именно тогава. Всеки път когато се захванеше с нова книга, Ерика имаше чувството, че никога няма да успее да я завърши. Но някак си винаги успяваше.
Този път обаче не ставаше дума просто за книга. В историята, която първоначално се отнасяше за отминал случай и стара трагедия, беше настъпил неочакван обрат. Сега ставаше дума за текущо разследване на убийство, още едно мъртво момиче и още скърбящи хора.
Ерика вдигна ръце зад тила си и се взря в таблото, опитвайки се да открие някаква връзка. Напоследък й беше малко по-трудно да чете от такова разстояние, но отказваше да приеме, че може би вече се нуждае от очила.
Разгледа снимките на Мари и Хелен. Двете бяха толкова различни. И на външен вид, и като излъчване. Хелен, брюнетка с обикновени черти и свит характер. Мари, блондинка с красиво лице, загледана спокойно в обектива. Неприятно беше, че не можеха да открият протоколите от разпитите. Никой не знаеше къде са, възможно бе дори да са унищожени. От опит знаеше, че полицейското управление в Танумсхеде не можеше да се похвали с кой знае колко добра организация. В момента Аника поддържаше пруски ред в участъка, но от това нямаше полза, когато ти трябваха материали отпреди назначаването й.
Протоколите биха могли да помогнат на Ерика да вникне в отношенията между момичетата и да разбере какво всъщност се е случило през онзи ден и защо двете са си признали. Статиите във вестниците от онова време не предоставяха много странична информация, не отговаряха на въпроса „как“, а само на „какво“. И понеже Лейф отдавна беше мъртъв, Ерика нямаше кого да попита. Беше се надявала на посещението си при дъщеря му, само че след като се разделиха, Виола не се беше обадила. Ерика не знаеше дали Лейф действително е запазил някакви материали, но интуицията й подсказваше, че е така. Предположението й се основаваше на факта, че той до последно не бе могъл да загърби случая „Стела“. Ерика отново стигна до ключовия въпрос. Лейф беше човекът, пред когото Мари и Хелен бяха признали за убийството, и той бе заявил пред всички медии, че случаят е решен. Защо тогава толкова години по-късно бе решил, че момичетата са невинни?