— Не го е забравил — каза Алис ожесточено. — Ти не знаеш нищо за това, Морах. Не съм го изгубила. Той ме помоли да го чакам, и аз чакам. Когато се прибере у дома, всичко ще бъде различно. Аз чакам. Щастлива съм да го чакам.
— Личи ти — каза Морах иронично. — Губиш хубавата си външност, лицето ти е бяло и изопнато. Ставаш все по-слаба с всеки ден. Гърдите ти се смаляват все повече и повече, коремът ти е плосък като дъска за игра на зарове. Ако чакаш още дълго, ще се износиш от чакане.
Алис легна и обърна лице към стената.
— Затрупай огъня, преди да дойдеш в леглото — каза тя студено. — Заспивам.
Морах и лейди Катрин бяха сключили изненадващ съюз. Всеки ден и всяка вечер бъбреха и клюкарстваха в прекалено топлата галерия. Алис седеше възможно най-далеч от огъня и ги наблюдаваше.
— Като две вещици — промърморваше тя под нос.
Морах не се страхуваше от Катрин като останалите жени; а Катрин, рязка и заядлива по природа, бе доволна, че си е намерила някой, който не ѝ отстъпва. Един ден Морах настоя да отиде до колибата си, въпреки че валеше гъст и мокър сняг, а небето бе навъсено и заплашително. Лейди Катрин забрани.
— Можеш да отидеш утре — каза тя.
Морах кимна, отиде в стаята си и излезе с наметка на раменете и шал на главата.
— Казах, че можеш да отидеш утре — каза Катрин нетърпеливо.
— Да — рече Морах, без да се трогне. — Бих могла да отида утре, бих могла да отида и вдругиден, или идната седмица. Но желанието ми е да отида днес.
Катрин щракна с пръсти.
— Най-добре ще е да свикнеш, Морах, че в този замък нещата се случват според моето желание. А не според твоето.
Морах ѝ отправи ленивата си, потайна усмивка.
— Не и аз, милейди — каза тя. — Аз съм различна от останалите.
— Мога да заповядам да те нашибат с камшик — заплаши Катрин.
Морах посрещна гневния ѝ поглед без страх.
— Не бих ви посъветвала да го правите, милейди — каза тя. После обърна гръб и излезе от галерията, сякаш имаше разрешение да тръгне и Катрин ѝ беше пожелала: „На добър път.“
Възцари се зашеметено мълчание, а после Катрин избухна във висок смях.
— Бога ми, тази старица ще си намери белята — каза тя. Жените запригласяха на смеха ѝ, разменяйки си изплашени погледи. Единствено Алис седеше безмълвна. Когато Морах се върна вечерта, след като беше свършила тайнствената си работа, Катрин се държа с нея, сякаш никога не бяха спорили.
Един ден, в края на март, Хюго изпрати на Катрин писмо, в което пишеше, че ще се прибере у дома до няколко дни. Тя порозовя от удоволствие.
— Хюго се прибира у дома — съобщи тя. — И то още тази седмица! Липсваше ми. — Тя приглади роклята си над закръглените си гърди. — Чудя се дали ще му се видя различна. Как мислиш, Алис?
Алис гледаше пъновете в огъня.
— Очаквам да е така, милейди — каза тя любезно.
— Мислиш ли, че той ще ме желае както преди? — попита Катрин. — Помниш ли онези буйни нощи, когато беше заченат синът ни? Мислиш ли, че той все още ще е луд по мен?
Алис се обърна към Катрин с решително, дръзко изражение.
— Може би — каза тя. — Но най-добре ще е да внимавате, лейди. Амбициите ви ще завършат печално, ако грубите ви игри разтърсят бебето и го изкарат преждевременно от утробата ви.
Катрин стрелна с поглед Морах.
— Това не може да стане, нали? — попита тя с внезапен страх. — Нали това не може да се случи?
Морах присви устни.
— Зависи какво правите — каза тя. — Зависи как му харесва.
Катрин нададе лек възбуден смях. Наведе се към Морах и зашепна в ухото ѝ. Морах се изкиска.
— Това не би трябвало да навреди на бебето — каза тя високо. Не и ако ви доставя удоволствие!
Катрин сложи ръка на сърцето си и се усмихна широко. После двете доближиха глави и зашушукаха като селски девойки пред кръчма.
Алис почувства необяснимо раздразнение към Морах.
— Ще ме извините ли, милейди? — каза тя, като се изправи на крака. — Трябва да почета на лорд Хю преди обяд.
Катрин едва вдигна поглед към нея, за да я отпрати с кимване. Морах шепнеше нещо, прикрила устата си с длан.
— А после той направил какво? — попита слисано Катрин. — Не знаех, че мъжете могат да правят това. Какво е казала жена му — за Бога?
Алис затвори вратата зад гърба си, облегна се на нея и затвори очи. Чуваше кискането им дори през масивното дърво. Обърна се уморено и тръгна надолу по стълбите, през антрето и нагоре по витото тясно стълбище на кръглата кула към стаята на лорд Хю.