Хюго беше там. Седеше на ниско столче в краката на баща си, когато Алис влезе в стаята, и скочи да я поздрави. Алис залитна и лицето ѝ пребледня, а после се обля в руменина.
— Мислех, че ще те видя чак след много дни — каза тя. — Хюго, о, Хюго!
Той взе ръката ѝ и я стисна силно, за да я предупреди да мълчи. Старият лорд премести поглед от слабото, поруменяло лице на Алис към ведро усмихнатото лице на сина си.
— Прибрах се по-рано — каза Хюго с овладян тон. — Имам да изложа пред баща си един голям замисъл, и исках да видя отново всички ви. Как е жена ми? Благополучно ли върви бременността ѝ?
— Тя е добре — каза Алис. Бе толкова останала без дъх, че едва можеше да говори, а не искаше да говори за Катрин. Искаше да го прегръща, да докосва лицето му, меката кожа около очите му, да целуне веселата му усмивка. Искаше да почувства ръцете му около тялото си, както я беше прегръщал онази нощ, онази първа нощ, и целувките му по косата си.
— Какъв е този твой план, Хюго? — попита старият лорд. Направи знак на Алис да застане зад стола му, тя прекоси стаята, за да отиде при него, и загледа оживеното лице на Хюго, докато той говореше.
— Става въпрос за Ван Еслин — каза Хюго. — Той има планове да подготви кораб за най-дългото плаване, което са предприемали — около Африка, та чак до земите на Япония. Разполага с корабния дневник на един холандски капитан, в който е показан безопасен път. Видях го, вярно е. И той планира да вземе стоки и разни дреболии, които да разменя през целия път и да се върне с товар от подправки и копринени платове и всякакви скъпи стоки. Това е великолепна възможност за нас, татко. Сигурен съм в успеха на начинанието.
— Търговия?
— Това не са дребни пазарски измами — каза Хюго бързо. — Почтена търговия е. Това е голямо приключение, по-вълнуващо от война, по-далечно от кръстоносен поход. Светът се променя, татко, и ние трябва да се променяме с него.
— А ако този голям кораб потъне? — попита цинично старият лорд.
Хюго сви рамене.
— Тогава губим залога — каза той. — Ван Еслин иска от нас само хиляда паунда, с които да го подкрепим. Можем да рискуваме хиляда паунда за облагите, които това начинание обещава да донесе.
— Хиляда паунда? — повтори слисано лорд Хю. — Хиляда?
— Но помисли какво ще получим в замяна, татко! — каза Хюго настойчиво. — Ще си върнем вложеното двайсетократно, може би петдесетократно. Ако при завръщането си донесат подправки и копринени платове, те могат да отидат в Лондон и да натрупат състояние, продавайки ги още на кея. Или могат да докарат товара в Нюкасъл, или дори да го откарат до Шотландия. Хората отчаяно търсят подправки — помисли си какви цени плащаме в готварницата! Това е начинът да направим състояние, а не като се мъчим да си събираме наемите от фермери, чиято реколта зависи от снега!
Лорд Хю поклати глава.
— Не — каза той бавно. Не и докато аз съм господар тук.
Лицето на Хюго потъмня в един от внезапните му пристъпи на гняв.
— Ще ми обясните ли защо? — попита той, с треперещ глас.
— Защото ние сме благородници, а не търговци — каза лорд Хю с презрение. — Защото не знаем нищо за морето и за занятието на твоя приятел. Защото богатството и успехът на нашата фамилия се крепят на земята — придобиването и запазването на земя. Това е пътят към трайно богатство, останалото е просто използвачество и спекула в една или друга форма.
— Живеем в нов свят и сега нещата са различни — каза Хюго пламенно. — Ван Еслин казва, че дори не знаем какви земи може да открие корабът! С какви богатства може да се върне! Говори се за страни, в които използват златото и скъпоценните камъни като играчки! Където желаят нашите стоки повече от всичко друго!
Старият лорд отново поклати глава.
— Ти си млад човек с младежки амбиции, Хюго — каза той. — Аз обаче съм стар човек със старческа привързаност към реда. И докато съм жив, ще правим нещата постарому. Когато умра, можеш да постъпваш както пожелаеш. Но предполагам, че когато имаш собствен син, ще изпитваш също такава неохота да рискуваш наследството му, както аз нямам желание да рискувам с твоето.
Хюго изсумтя нетърпеливо и се устреми към вратата.
— Имам тук толкова власт, колкото и някоя жена! — изкрещя той. — Аз съм на трийсет и две години, татко, а вие ме третирате като дете. Не мога да го понеса! Ван Еслин е с една година по-млад от мен, а управлява бащината си компания. Бащата на Чарлс де Виър му е дал собствен дом и арендатори. Не мога да бъда ваша покорна пионка, татко, предупреждавам ви.
Лорд Хю кимна. Алис хвърли поглед към него, очаквайки, че ще избухне, но той седеше съвсем неподвижно, замислен.