— Разбирам това — каза той спокойно. — Кажи ми, Хюго. Кога иска парите този Ван Еслин?
— По това време догодина — каза Хюго. В разпалеността си, той се върна назад към баща си. — Но трябва да получи твърдо обещание за тях до есента.
— В такъв случай ще направя това за теб — каза старият лорд. — Ако Катрин благополучно роди син през октомври, тогава ще ти намеря хилядата паунда. И тези пари ще бъдат твои и на твоя син. Подарък за ознаменуване на раждането му. Можеш да правиш с тях каквото пожелаеш. Да купиш земя, която е добре поддържана и с установени ренти, или да ги хвърлиш на вятъра и да ги прахосаш по моретата с това начинание. Да видим как ще отсъждаш самият ти, когато имаш да се грижиш за собствен син, за ново поколение, което идва след теб.
— Ако Катрин роди син, получавам хиляда паунда? — попита Хюго.
Старият лорд кимна.
— Имаш думата ми — каза той.
Хюго пристъпи бързо към баща си, падна на едно коляно и му целуна ръка.
— Тогава ще натрупам състояние — каза той възторжено. — Защото Катрин е сигурна, че носи момче. Нали, Алис? Така смяташ, нали?
Алис кимна сковано. Вратът ѝ беше схванат от напрежение.
— Ще отида при нея сега и ще видя как се чувства — каза Хюго с наслада. Той се поклони на баща си, кимна радостно на Алис и излезе с широки крачки от стаята. Алис не помръдна, когато вратата се затвори зад гърба му.
Старият лорд се изкиска.
— Най-сетне ще имам малко покой в този замък — отбеляза той. — Бих могъл да стана брачен посредник. Само чакай да видиш как ще я глези сега, когато тя означава наследник, бъдеще и хиляда паунда за него!
Алис раздвижи изтръпналите си устни в усмивка и взе книгата, от която му четеше.
Глава 15
Алис прекара вечерта от другата страна на огнището в галерията на жените, срещу Хюго, и гледаше с безстрастно изражение как Катрин го потупва по рамото с шеговит укор, отпуска ръка на рамото му и навива една от тъмните му къдрици около пръста си.
Наредиха на Алис да донесе за Хюго още вино от Осни. Тя застана на едно коляно, докато му го поднасяше. Той се наведе към нея и се усмихна.
— Добре ли си, Алис? — попита той полугласно, така че само тя да може да го чуе. — Когато пишех на баща си за всичките си дела, мислех за теб, представях си как четеш писмата. Пишех както на него, така и на теб, знаеш ли.
Ръката, с която Алис наливаше виното, потрепери леко и каната изтрака по ръба на чашата.
— Когато лягах с някоя блудница, си мислех за теб, Алис — каза той, с много нисък глас. — Питах се дали си играеш с мен. Дали през цялото време си си играла с мен, и с баща ми и жена ми. Какви тъмни игри играеш, Алис? Наистина ли в крайна сметка си се отказала от измамите и магиите, както обеща?
Той бързо хвърли поглед наоколо. Никой не ги наблюдаваше.
— Заминах, почти полудял от любов по теб — прошепна той. — Където и да ходех в Нюкасъл, удоволствията не ми се услаждаха. Все се питах какво ли ще си помислиш за всяко нещо, дали ще ти хареса. А после ти се ядосах, Алис. Повярвах, че в крайна сметка си ме омагьосала. Мисля, че си ме измамила, за да смутиш покоя ми.
— Аз не владея магии, милорд — каза Алис сковано. — Умея да работя донякъде с билки, разбирам малко от болести и акушерство. — Тя го стрелна с бърз поглед изпод клепки, после се изправи с каната вино в ръце. — И моят покой също е смутен — каза тя.
Хюго вдигна поглед към нея и се засмя: белите му зъби блеснаха.
— Готов съм да бъда омагьосан — каза той. — Готов съм да бъда изкушен! Но виж в какво положение съм сега, Алис! В живота ми не може да има нищо до октомври — тогава ще получа всичко. Дотогава ние с теб можем да се веселим. Обаче тайно.
— Какво говориш? — прекъсна ги Катрин. — Какво казваш на негова светлост, Алис? Не мислиш ли, че е отслабнала, Хюго? Отслабнала и бледа. Страхувам се, че не я храним достатъчно добре. Беше толкова хубава, когато най-напред дойде в замъка, а сега е слаба и костелива като стара мома пред чекрък!
Жените послушно се засмяха в хор. Алис срещна бързия, проницателен поглед на Хюго с изражение на безмълвно негодувание.
— Болна ли си? — попита той с неутрален тон, за да могат всички да чуят.
— Не — каза Алис със същия спокоен тон като неговия. — Уморих се да седя вътре толкова много. Това е всичко.
— Оставете ни сега — намеси се Катрин. — Една от вас да се погрижи да затопли леглото ми. — Тя стрелна с поглед Хюго. — Макар да ми се струва, че след миг ще ми бъде достатъчно горещо — прошепна тя високо.
Хюго се засмя и хвана ръката, която тя протегна към него.