— Да вървим в леглото, милейди — каза той гальовно. — Трябва да си почивате заради здравето на сина ми. Не знаете какво богатство ще ми донесе той!
Илайза влезе в спалнята на Катрин и се увери, че на пода и под възглавниците са разхвърляни пресни билки. После направи небрежен реверанс на двамата пред огъня, и жените се разотидоха по стаите си.
— Не изгаря от толкова силна страст по теб напоследък — подметна Морах, докато двете с Алис събличаха роклите си и бързо се вмъкваха в студеното легло по долни ризи.
— Не — каза Алис кратко.
— Защо е така, как мислиш? — попита любопитно Морах.
— Не знам — каза Алис.
— Чудя се защо — каза Морах упорито.
— Старият лорд го държи здраво — каза Алис, във внезапен изблик на нетърпение. — Направи го днес, чух всяка дума. Ще помогне на Хюго да натрупа състояние, ако Катрин роди здрав син. Обеща му хиляда паунда, които Хюго да използва свободно за себе си.
Морах подсвирна ниско.
— Значи Хюго се продаде? — каза тя. — Тогава няма бъдеще за теб, Алис. Май онази работа, която свърши с куклите, е подействала по-добре, отколкото ти си мислеше!
— Хиляда пъти съм си пожелавала да разваля това — каза Алис.
— Защо? — попита Морах. — Защото сега го обичаш и желаеш? Защото го искаш толкова много, че си готова да рискуваш всичко, за да легнеш с него? Нима, докато го гледаш така студено и го подминаваш, без да поглеждаш назад, се молиш той да я напусне и да дойде при теб; така горящ от страст по теб, както гориш ти по него?
Алис отметна завивките и скочи на студения под.
— Да — каза тя през зъби. Разтърси коша за дърва и хвърли един пън върху огъня. — Поболяла съм се до дъното на душата си от любов по него. Не мога да ям, не мога да спя, а сега нощем той ляга отново с нея, и след това дете ще има друго, и трето, а за мен ще има само останки от вечерята ѝ.
Морах се изкиска с наслада.
— Подай ми шала — каза тя. — И сложи още един пън да затрупаш огъня. — Добре си живеем в този замък. С теб е свършено сега, когато тя чака дете, знаеш. Дори без парите той няма да престане да си ляга с нея. Вече познава вкуса ѝ.
Алис хвърли шала към Морах и попита:
— Какво искаш да кажеш?
Взе от сандъка с дрехите един гребен и стоманено огледало и започна да реши косата си. Сега тя беше дълга до раменете — разпилени меднозлатисти кичури. Алис задърпа нетърпеливо възлите.
— За вкуса ѝ? — попита Морах. — О, мъжете се хващат в този капан, когато жените им чакат дете. Мъжете виждат как гърдите на жените им се наливат, виждат закръглените им кореми. Харесва им доказателството за собствената им мъжественост, дори в мига, когато сами я доказват. Две части са мъжко перчене, а една част е нещо друго. Нещо старо, по-дълбоко. А Хюго го е прихванал сериозно.
Алис издърпа безмилостно косата си и я нави в груба плитка.
— Сериозно? — попита тя.
Морах повдигна вежда и попита:
— Сигурна ли си, че искаш да чуеш?
Алис кимна.
— Той я облада днес следобед — каза Морах. — След разговора с баща си. Ти беше още в покоите на стария лорд. Той нахълта тук, изгони всички жени от стаята, и я облада лудешки. Ако това е дело на магическите ти кукли, значи добре са си свършили работата. Не може да я остави на мира. Първо днес следобед, а после пак тази вечер.
Лицето на Алис беше потресено.
— Как бяха заедно? Беше ли така груб с нея, както винаги? Нима е бил нежен с нея?
Морах поклати глава.
— Този път не я върза — каза тя. — Но направи всичко друго, което му хрумна. Зашлеви я няколко пъти, дърпаше косата ѝ. После я накара да го поеме в устата си. Внимава за детето, затова не ляга върху нея. Когато тя го пое, зарева като бик от удоволствие.
— Престани — каза Алис рязко. — Отвратителна си, Морах. Откъде знаеш всичко това? Лъжеш.
— Гледах — каза Морах с усмивка, като подпъхна финия шал около раменете си и премести възглавницата зад разчорлената си глава. — Трябваше да знам. Естествено, че гледах.
Алис кимна. Нищо, което Морах правеше, не би я изненадало.
— А тя? — попита Алис рязко. — Защо го позволява? Сега, когато носи неговото дете. Защо все още настоява толкова?
Морах се изкиска.
— Не настоява, глупава малка девственице! — възкликна тя. — За какво ѝ е да настоява? Тя получава всичко, което една жена може да иска — и повече, отколкото една порядъчна жена би признала, че иска. Лежи си там, като розова, мека планина, и го оставя да опипва цялото ѝ тяло.
Алис се навъси.
— Той каза, че вече няма да ходи при нея, щом тя забременее — каза тя. — Каза, че трябва да му се роди син, и тогава ще дойде при мен. После каза, че ще замине за Нюкасъл, за да помисли какво да прави — че копнее да живее с мен, но въпреки това трябва да се грижи за доброто ѝ настроение. През цялото това време чаках и чаках. През всичкото това време, Морах! Чаках го безкрайно.