Морах я погледна без съчувствие.
— Върви при него тогава — каза тя. — Не можеш да пребориш нейната гореща страст, готовността ѝ да ражда деца, с твоята манастирска студенина. Върви при него и му кажи, че го искаш, и че трябва да я остави. Направи му магия, обещай му тъмнина и страст. Болка отвъд болката и наслада отвъд насладата. Има неща, които можеш да му дадеш, има неща, които можеш да направиш, за които той дори не си е мечтал с неговите малки пачаври. Кажи му, че си вещица и че ако дойде при теб, можеш да го дариш с наслади, за каквито простосмъртните мъже само си мечтаят. Той е като всички мъже, всички до един копнеят за магьосничество и поквара през нощта. Ако го искаш, Алис, вземи го! Нямаш много време, нали знаеш.
— Време ли? — попита Алис на мига. — Прозряла ли си нещо в бъдещето, Морах?
— Махни се. — Морах плесна с ръце, отпъждайки Алис. — Нямаш много време, макар да си млада и красива. Чумата може да дойде всеки миг и да бележи лицето ти. Чертите ти може да загрубеят от ветровете. Може да се разболееш и да изгубиш чистия цвят на кожата, на очите и косата си. Ставаш все по-слаба с всеки изминал ден от тази страст, която гори вътре в теб — още месец, и ще приличаш на грозна стара мома. Ако искаш нещо, трябва да си го вземеш веднага. Чакането не е изпитание за никой друг, освен за теб самата.
Алис кимна.
— Разкъсвана съм от страст по него — каза тя тихо.
— Да му кажа ли? — попита Морах. — Аз последна ги оставям през нощта. Мога да го отведа настрани и да му кажа, че ако напусне стаята на Катрин, може да дойде тук. А аз ще стоя да пазя, докато двамата приключите.
Алис се обърна към леглото и погледна старицата. На лицето ѝ беше изписано подозрение.
— Защо? — попита тя. — Защо би рискувала да оскърбиш лейди Катрин — ти, която се ползваш с нейното благоволение, плащат ти двойно повече, отколкото получават останалите, свободна си да идваш и да си отиваш, тъпчеш се като свиня и си свободна да ѝ казваш каквото мислиш? Защо ти е да рискуваш всичко това?
Морах се изкиска.
— Това е игра, дете — каза тя снизходително. — Това е като тълкуване на руни, или гадаене по карти, или правене на билкови отвари. Това е игра. Какво ще последва? Цялата магия е във въпроса — какво ще стане, ако…? Искам да узная какво ще стане с теб, когато Хюго те има. Искам да видя как това се случва. Тази мисъл занимава въображението ми, това е всичко.
— Не можеш ли да го видиш? — попита Алис. — Защо не можеш да видиш бъдещето, както го виждаше някога, Морах?
Старата жена сви рамене.
— Виждам само, че нямаш много време; това би трябвало да ти е достатъчно. Когато гледам, всичко потъмнява, не мога да видя нищо друго, освен тъмнина и вода. Затова най-добре е да се държиш така, както би се държала всяка жена — независимо от предсказанията. Какво решаваш? Да му кажа ли, че искаш да го видиш?
Алис се поколеба.
— Да — каза тя, с внезапна решителност. — Сега. Повикай го сега. Откъсни го от Катрин сега. Не мога да понеса мисълта, че ще легне пак с нея тази нощ.
Старицата кимна и се измъкна от леглото, наметна се с шала и се измъкна през вратата. Алис взе отново огледалото, прокара ръка през гъстата си коса, загледа как руменината се надига в бледите ѝ бузи. Чу от другата страна на галерията решителното почукване на Морах и провикването ѝ:
— Лорд Хюго! Старият лорд ви вика. Каза, че трябва да дойдете веднага!
Чу как Хюго промърмори някаква ругатня и бързите му стъпки към вратата. Чу го как се обръща към Катрин, как ѝ казва да заспива, а после как вратата на спалнята се затръшва зад гърба му. Той излезе в галерията.
Алис захвърли огледалото настрани и излезе от стаята си да го посрещне.
— Лорд Хю няма нужда от теб. Аз пратих Морах да те повика — каза тя. Държеше главата си много изправена, а косата ѝ се спускаше на златни вълни. Хюго се втренчи в нея, в тънкия памучен плат на нощницата ѝ и в бързия пулс, който туптеше във вдлъбнатината на шията ѝ под полуразтворената нощница.
— Алис — прошепна той.
Видя как мускулите на врата ѝ се раздвижиха, когато тя преглътна.
— За мен е непоносимо да лягаш с нея — каза Алис. — Ти ме помоли да изчакам, докато се върнеш от Нюкасъл, и аз чаках. Искам те като свой любовник. Безброй пъти съм си мечтала как се връщаш у дома, при мен.
Мрачната усмивка на Хюго се появи на лицето му, и помръкна.