— Чу баща ми — каза той. — Знаеш колко много се нуждая от наследник. Знаеш, че моето бъдеще и това на семейството ми зависи от наличието на наследник на този замък и тези земи. А той ми обеща онези пари, Алис. Не мога да разстройвам Катрин, когато тя носи детето, от което се нуждая повече от всичко друго на света!
— Ами аз! — избухна Алис. — Разбирам от какво има нужда Катрин — да, и го получава! Разбирам от какво имаш нужда и ти! Но какво да кажа аз?
Хюго я погледна, от усмивката около очите му се появиха бръчици.
— Желаеш ме — каза той. Не беше въпрос.
Алис кимна.
— Морах излезе ли от стаята ти? — попита той.
Алис не вдигна поглед, само кимна отново.
— Ела тогава — каза той и плъзна ръка около талията ѝ, и тя го остави да я поведе към спалнята ѝ, да я подхване ловко и да я положи на леглото.
Издърпа нагоре роклята ѝ, за да я види гола, и нададе лек стон от удоволствие при гледката — като животно, помисли си Алис. Тя затвори очи и си помисли за нощите и дните, в които беше копняла за него, беше копняла за този момент.
„Това е Хюго — каза си тя. — Хюго, за когото мечтаех и копнеех, и когото желаех повече, отколкото съм желала някого през живота си.“
Но това не помогна. Чувстваше се студена и суха. Притесняваше я мисълта за болката, която щеше да ѝ причини, смущаваше я тежестта на тялото му.
Хюго вдигна нощната си риза и я нави около кръста си.
— Ако наистина беше вещица, тогава щеше да ме омагьосаш — каза той. — В Нюкасъл говореха за магьосничество. Казват, че ако мъж дори само докосне кожата на вещица, вече никоя друга жена не може да го възбуди отново.
Алис поклати глава.
— Не съм вещица — каза тя. — Ти ми нареди да се откажа от всичко това, направих, каквото ми нареди. Не мога да те омагьосам.
Започваше да ѝ става студено, както лежеше полугола пред него.
Хюго се отпусна върху нея и притисна Алис с тежестта си. Той беше ял месо с много подправки на вечеря и дъхът му беше кисел. Тя обви ръце около широките му рамене и изрече: „Хюго“, мислейки си как беше копняла за този момент — че това трябва да е онова, което беше искала, понеже го искаше от толкова отдавна.
— Ако беше вещица — каза Хюго, като се търкаше леко в нея, — с какви наслади би ме дарила, Алис? Мислиш ли, че вещиците могат да карат мъжете да летят? Мислиш ли, че могат да ги накарат да се отдават на похот по цяла нощ и цял ден? Ще призоваваш ли за мен девица след девица? До една — влажни от желание, до една копнеещи за мен. И всичките да лягат с мен и една с друга? Едно огромно, люлеещо се легло с жени, чиито уста, ръце и тела са само за моя наслада?
Когато думите му го изпълниха с възбуда, той изви гръб като дъга, подпря се на ръце и влезе със силен тласък в нея. Алис изпищя остро от болка — и веднага се изви и се дръпна от него.
— Не!
Хюго се засмя, сложи ръце върху слабите ѝ рамене и каза задъхано:
— Приеми го, Алис! То е това, за което гореше от желание! За това вехнеше! Ти какво очакваше? Докосване, нежно като това на собствените ти работливи пръстчета? Това прави един мъж, Алис! Привикни да го харесваш!
При всяка дума, която изричаше, той навлизаше с все по-дълбоки тласъци в нея. Алис дращеше трескаво по тялото му, опитвайки се да се надигне и да се отдръпне от ненаситната му похот.
— О! — възкликна внезапно Хюго и падна тежко върху нея.
За няколко мига останаха да лежат съвсем неподвижно.
Болката вътре в нея поотслабна и тя почувства как членът му се отпуска безжизнено и се измъква. Усети мириса на кръвта си и почувства как тя се стича на тънка струйка по студените ѝ бедра. Почувства как кожата около очите ѝ се стяга и изстива от засъхващите сълзи. Раздвижи се леко и Хюго се изтърколи от нея, като прасе, което се въргаля в кочината си, и легна по гръб, втренчен безизразно в тавана.
Алис се промъкна малко по-близо и отпусна топлата си глава на рамото му. Чуваше как сърцето му блъска силно в гърдите, а после забавя ритъма си. Ръката му се обви около нея и я прегърна.
— Боли ме — каза Алис със слаб глас, като наранено дете.
Хюго се изкиска.
— Значи не си вещица — каза той. — Не си мърсувала с дявола, това е сигурно.
— Казах ти, че не съм вещица — каза Алис нетърпеливо. — Бях девица. Ти ми отне девствеността. И ми причини болка, Хюго.
Той кимна, сякаш това не беше от особено значение, и каза с безразличие:
— Девиците винаги изпитват болка първия път. Ти какво очакваше?
Алис не каза нищо. Светът на мечтите ѝ се разкриваше пред нея в горчиви краски.
Хюго се прозина и седна в леглото.