— Дай ми някакъв парцал — каза той. — Не мога да се върна така при Катрин.
Алис се измъкна от леглото и отиде тромаво до раклата с чаршафи. Чувстваше как по бедрото ѝ се стича топла струйка кръв. Подаде му парче лен.
— Да се върнеш при Катрин ли? — попита тя глуповато.
— Разбира се — каза той. Попи чатала си с бързи, твърди жестове, избърсвайки кръвта ѝ. Избърсвайки мириса ѝ. Вдигна поглед към потресеното ѝ лице и сви рамене.
— Хайде, Алис — каза нетърпеливо. — Чу баща ми, знаеш какво означава за мен това дете. През всяка нощ от живота си, докато бебето се роди, ще спя в леглото на Катрин. Ще се старая да бъде възможно най-доволна и спокойна. Дължа го на сина си, дължа го на своя род, и, за Бога, дължа го на себе си! От осемнайсет години искам да имам син! Толкова жени, една след друга, са оставали безплодни с мен. Сега моята съпруга, собствената ми законна съпруга, очаква моето дете и всички казват, че то ще бъде син. Разбира се, че ще бдя над нея, и че тя ще има всичко, което поиска!
— Сънувах син, който ще бъде наш — поде Алис. — Твой и мой.
Хюго се наведе напред и потупа бледата ѝ буза.
— Когато забременееш с моя син, ще бъдеш моя любимка — каза той безгрижно. — Докато Катрин носи моя син, аз съм на нейно разположение. Точно сега на света има само едно нещо, което може да ме държи далеч от Катрин.
— И какво е то? — попита Алис. Гърлото я болеше от усилията да сдържа гнева и да не издава страданието си.
Хюго се ухили.
— Мечтата за буйно, необуздано съвкупление с теб! — каза той през смях. — Откакто те видях, и особено след като всички те мислеха за вещица, си мислех, че ще ме вземеш — както, казват, вещиците вземали и обладавали мъжете. Мислех си, че ще ме възседнеш, както аз възсядам кон. Мислех, че ще знаеш начини, които ще ме накарат да полудея от страст по теб.
Алис поклати бавно глава.
— А вместо това аз се оказах просто поредната девица — каза тя меко. — Обикновено момиче.
Хюго се изправи, хвърли настрана окървавеното парче плат и притегли Алис в обятията си.
— Обикновените момичета също доставят наслада — каза той утешително. — Някой друг път, любима, когато не съм уморен от пътуване и задоволен от Катрин. Някой друг път ще бъде по-добре и за двама ни.
Алис кимна, долавяйки от тона на гласа му, че за него въпросът е приключен.
— Но не изпращай отново Морах да ме вика — каза той предупредително. — Катрин непременно ще научи, а тревогите може да навредят на бебето. Ще идвам при теб, когато мога да я оставя, без тя да разбере. Ще идвам при теб, когато тя спи.
— По ъглите — каза Алис. — Из входовете. Тайно, скришом.
Хюго се усмихна.
— Харесва ми така — каза той. — Трескаво, бързо. Няма ли да ти хареса да те обладавам така, когато сме твърде разгорещени от страст, за да чакаме подходящ момент?
Алис извърна глава, за да не може той да види гнева и негодуванието в очите ѝ.
— Като кое да е обикновено момиче — каза тя.
Той обви ръка около талията ѝ и я целуна небрежно по темето.
— Трябва да вървя — каза. — Сладки сънища.
Вратата се затвори тихо зад него. Алис тръгна уморено към леглото, хвърли се върху него по гръб и загледа как светлината на огъня потрепва по тавана. Не обърна глава, когато вратата се отвори. Знаеше, че не е Хюго.
— Глупачка — каза Морах беззлобно. — Мислех си, че гориш от страст по него. Можех да ти кажа, че ще боли, ако легнеш с мъж, когото мразиш.
Алис бавно обърна глава на възглавницата.
— Не го мразя — каза тя бавно. — Обичам го. Обичам го повече от самия живот.
Морах се изкиска тихо, злорадо, и се качи във високото легло.
— Да, така казваш — каза тя приятелски. — И си мислиш, че го обичаш така. Но тялото ти говори различно, дете. Цялото ти тяло казваше „не“, нали? Дори когато непрекъснато се опитваше да се убедиш, че си в рая.
Алис се надигна на лакът.
— Помогни ми, Морах — каза тя. — Болеше и ми беше омразно той да ме докосва така. А въпреки това по-рано потръпвах, само като ме погледнеше.
Морах се изкиска и струпа завивките от собствената си страна.
— Разочарована си от него — каза тя. — И мразиш Катрин. Разкъсваш се в много посоки едновременно и не мислиш за собственото си удоволствие. Овладей силата си, Алис! Открий какво искаш, и си го вземи. Тази вечер ти лежеше там и сякаш го умоляваше да те насили. Той иска жена, която да го подлудява — а не поредна жертва.
Алис дръпна завивките отново и се обърна настрани, с гръб към Морах.
— А ти гледаше — каза тя раздразнено.
— Разбира се — каза Морах спокойно. — И мога да ти кажа, че е изпитал повече наслада от покварената радост на Катрин, отколкото с теб.