Морах тръсна глава, сякаш за да пропъди някакъв глас, който звучеше в ушите ѝ, и се гмурна отново. Мярна се нещо бяло, докато краката ѝ ритаха във въздуха, а после — вихрушка от пъстри, подгизнали платове, когато тя се показа на повърхността с Катрин в ръце. Хюго нагази вътре, до кръста във водата, и пое Катрин. Алис видя, че тя беше отпусната, може би зашеметена. Знаеше, че жената не е мъртва. Би било рядък късмет, ако си беше счупила врата или си беше разбила главата в някой камък.
Хюго взе Катрин в обятията си, после протегна ръка към Морах. Един войник скочи долу и предаде двете жени на другаря си на брега. Алис видя всичко, със сухи очи и пребледняло лице. Гледаше как Хюго взе Катрин отново в обятията си и затича, препъвайки се, към конете. Видя как Катрин се вкопчва в лъка на седлото с едната си отпусната ръка, докато ѝ помагаха да се качи на коня, а някой покачи Морах зад един от войниците. Малката кавалкада се изгуби от поглед зад извивката на кулата и Алис предположи, че ще побързат да се върнат в замъка през някоя от страничните врати. Вече всеки момент щеше да се вдигне тревога и хората щяха да се разтичат, всички щяха да се тревожат за Катрин и да хвалят Морах.
Алис се отблъсна сковано от прозореца и измъкна едно ниско столче, за да седне в краката на лорд Хю и да гледа пламъците на огъня. Потръпна леко, когато си спомни леденостудения зелен ров. После се наведе напред, подпря брадичка на ръцете си, втренчи се с безизразни, невиждащи очи в самото сърце на жаравата — и зачака да почнат шумът и виковете.
Не чака дълго. Лорд Хю се сепна и се събуди от крясъците в голямата зала, които отекваха горе в стаята му.
— Какво е това? Какво е това? — запита той. — Алис! Нападат ли ни? Какъв е този шум?
— Ще отида да видя, милорд — каза Алис спокойно.
Тя отиде до вратата, но когато я отвори, влезе Дейвид.
— Няма нищо тревожно, милорд — каза той бързо. — Лейди Катрин падна в реката, но лорд Хюго я доведе благополучно у дома. Прислужничките ѝ я слагат да си легне. Знахарката казва, че според нея детето не е пострадало.
— Хвала на Господа! — възкликна старият лорд, като се прекръсти. — Кажете ѝ, че ще дойда веднага. Алис! Чу ли това? Катрин е можела да се удави, и наследникът заедно с нея! За Бога! На косъм е било!
— Най-добре да отида при нея — каза Алис.
— Да, да. Иди, виж как е, и се върни право при мен. Ще дойда да я видя лично, когато ми позволи. И кажи на Хюго да дойде при мен веднага щом се убеди, че с жена му всичко е наред.
Алис се измъкна от стаята и затича надолу по стълбите към галерията на жените. Там цареше хаос. Слуги тичаха наоколо с кошове дърва, кофи с гореща вода, кани греяно вино с подправки и гореща медовина. Прислужничките на Катрин крещяха заповеди, а после ги отменяха, държаха Катрин за ръцете и ту ги целуваха, ту ги разтриваха. Хюго, който крепеше Катрин, им крещеше да сложат грейка в леглото ѝ и да опразнят стаята, за да могат да я съблекат. Морах, без да обръща внимание на суматохата, се упъти към стаята на Алис, оставяйки след себе си мокра следа. Спря, когато видя Алис на вратата, и очите им се срещнаха.
— Плуваш като вещица — каза Алис, без да я е грижа кой я чува.
— А ти проклинаш като вещица — отвърна Морах с ненавист.
— Защо се месиш? — попита Алис, като сниши глас, така че думите ѝ се изгубиха във виковете. — Долови силата ми, знаеш какво правех. Защо се месиш в работата ми?
Морах сви рамене.
— Това е смърт, каквато не бих пожелала никому — каза тя. Потръпна, сякаш бе смразена до дъното на душата си. — Ужасно ще е да умреш от вода — каза тя. — Не можех да стоя безучастно и да гледам как една жена умира, погубена от вода. Не и млада жена, не и млада жена, която очаква дете, не и жена, на която служа. Ти си по-сурова от мен, Алис, щом можа да стоиш безучастно и да я гледаш как се дави.
— Държах я под водата с цялата сила, която имам — каза Алис през зъби.
— А аз я измъкнах — каза Морах яростно. — Да умреш така е нещо, което не би трябвало да сполита никоя жена. Бих предпочела всяка друга смърт пред тази от удавяне. Бих предпочела всяка друга смърт на света пред това да потъна под водата и да стигна до ада, мъчейки се да си поема дъх.
Алис хвърли поглед наоколо. Илайза Херинг беше достатъчно близо, за да ги чуе, макар че крещеше нареждания на някакъв слуга.
— Слава Богу, че си била там — каза Алис високо.
Морах се усмихна сияйно под сплъстената си сива коса, от която капеше вода.
— Благодаря ти за благопожеланията.