Алис стисна ръката ѝ по-здраво, както ѝ беше наредено. Жестока, алчна усмивка се разля по лицето ѝ. Можеше да почувства студа и тъмнината, които се изливаха от нея, изливаха се през ръцете ѝ и се вливаха в Катрин.
— Студено ли ви е? — попита тя.
Катрин потръпна.
— Замръзвам, Алис! Замръзвам! — възкликна тя. — И всички свещи угаснаха! И огънят изгасна! Защо е толкова студено? Защо е толкова тъмно? Имам чувството, че тук няма абсолютно никой, който да ме обича или да държи на мен. Дръж ръката ми по-здраво, Алис! Говори ми! Страх ме е! Страх ме е!
Алис се засмя — студен, бълбукащ звук в ярко осветената, задимена стая.
— Тук съм, лейди Катрин — каза тя. — Не ме ли виждате? Огънят е разпален, ужасно горещо е. Нищо ли не можете да почувствате? И всички свещи са запалени — прекрасните свещи от пчелен восък. В стаята е светло като ден, светлината е така ярка, сякаш грее слънце. Съвсем тъмно ли е около вас? Нима най-сетне всичко е тъмно за вас?
— Алис! — изрече Катрин умолително. — Задръж ме, Алис, моля те! Прегърни ме! Имам чувството, че водите ме дърпат надолу. Давя се, Алис! Давя се в леглото си.
— Да! — изрече тържествуващо Алис: собственото ѝ дишане беше забързано. — Ти ме хвана така миналия път, в рова. Повика ме при себе си, а после ме дръпна надолу! Но този път те давя аз! Не е нужно да стискам гърлото ти с ръце. Не е нужно да правя нещо повече от това, да хвана ръцете ти, както искаш, и ще потънеш, Катрин. Ще потънеш сама, ще се удавиш в леглото си.
— Алис! — изплака Катрин. Гласът ѝ беше изтънял, а в края на думата тя се задави, сякаш вълна от зелена ледена вода беше плиснала в устата ѝ.
Алис се засмя отново, лудо, безразсъдно.
— Давиш се, Катрин! — каза тя, удивена от собствената си сила. — Морах успя да те издърпа от реката, но нищо и никой не може да те спаси от удавяне! Потъваш, Катрин! Потъваш! Давиш се в леглото си!
Вратата щракна зад тях и Алис рязко се извъртя. Беше Хюго. Зад него бяха старият лорд и Дейвид. Хюго местеше поглед от едната жена към другата; лицето му беше озадачено.
— Какво има? — попита той.
Алис си пое дълбоко дъх. Ярко осветената гореща стая сякаш се завъртя вихрено около нея, като цветовете в люлеещ се кристал.
— Страхува се — каза тя. Гласът ѝ долиташе сякаш от много далече. — И се е вкопчила в мен толкова здраво! Опитах се да повикам жените, но те не чуха. Усещам слабост.
Тя се олюля, докато говореше, и Хюго пристъпи бързо напред. Алис залитна към него; но сенешалът Дейвид беше този, който пристъпи напред и я улови, докато падаше.
Хюго дори не се обърна да я погледне. Беше взел Катрин в обятията си, а тя хълцаше на рамото му.
Глава 17
Катрин боледува в продължение на много дни — през пролетните майски дни, когато слънцето изгряваше рано, а птиците пееха до здрач, до края на този бурен и слънчев месец; но не се оплакваше. Лежеше тихо в леглото си, което бе пренесено до малкия прозорец, така че тя можеше да сяда подпряна на възглавниците си, да вижда вътрешния двор и градината, и кипящия живот в замъка. Уморяваше се лесно и държеше Алис да бъде до нея, за да ѝ чете.
— Не мога да виждам печатния текст — казваше тя. — Толкова ме боли главата. А Алис чете толкова сладко.
Лорд Хю ѝ носеше книги и поеми, а дори и някои от писмата, които получаваше от Лондон — онези, в които се съобщаваше за процеса срещу кралица Ан и нейната екзекуция.
— „От френски палач, специално обучен и доведен оттам“ — прочете Алис на Катрин.
Катрин поклати глава.
— Никога не съм я харесвала — каза тя меко. — Кръстена съм на кралица Катерина, знаеш ли, Алис. Винаги съм мислела, че Ан Болейн ще се провали. Тя се провини в прелюбодеяние, първо с краля, а после с придворните му. Няма да скърбя за нея. Нейното издигане беше безбожно бързо.
— Не по-бързо от това на Джейн Сиймор — каза Алис благоразумно. — Тя е била придворна дама и на двете. И ще стане кралица на свой ред. Ако един мъж е крал или дори господар на съдбата си, той избира жената, която иска. И тя може да се издигне, стига той да пожелае.
Катрин обърна глава на възглавницата и се усмихна на Алис.
— Бракът по любов е най-добрият — каза тя доволно. — Бракът по любов между равни е най-добрият.
Хюго идваше всяка сутрин и седеше с нея до обяд. Обядваха заедно в стаята ѝ по пладне, и масата в голямата зала изглеждаше странно празна без тях. Алис често им прислужваше в стаята на Катрин, докато се хранеха. Хюго приемаше услугите ѝ, без да ѝ обръща внимание. Той гледаше само Катрин, настоявайки тя да яде най-хубавите неща, да пие малки чаши вино от Гаскония, за да се подсили кръвта ѝ. Катрин бе тази, която благодареше на Алис.