Следобед, когато Хюго излизаше на лов, Алис пееше на Катрин и свиреше на лютня. Четеше ѝ и преписваше пасажи от книги, които Катрин искаше да изучи.
— Толкова се радвам, че си тук, Алис — каза кротко Катрин един ден. — Толкова се радвам, че си тук да се грижиш за мен. Чувствам се толкова слаба, Алис: на теб мога да кажа — но не казвай на Хюго. Чувствам се толкова слаба, че не мога да си представя да се почувствам някога отново силна. Радвам се, че си тук да се грижиш за мен. Не мисля, че щях да се съвзема след давенето без твоите грижи.
Морах, седнала бездейно край огъня в спалнята на Катрин, хвърли бърз, развеселен поглед към лицето на Алис. Алис ѝ отвърна с невъзмутим поглед.
— Кой би си помислил, че вие, двете момичета, ще станете толкова близки! — зачуди се Морах на глас. — Такива приятелки, каквито сте сега!
Алис разтегли устни в усмивка.
— За мен е голямо щастие да бъда ваша приятелка, милейди — каза тя вдървено. — Може би е редно да си починете сега.
Всеки следобед Катрин спеше във високото си легло, докато станеше време за вечеря, и тогава се обличаше, за да слезе в залата заедно с дамите си. Сред жените и мъжете, събрали се за вечеря, се понасяше лек одобрителен шепот, когато виждаха, че силите ѝ се възвръщат с всеки изминал ден.
— На косъм беше — каза Морах със задоволство, докато посягаше за ново парче бял пшеничен хляб на масата за дамите. — Наистина на косъм. За малко си помислих, че може да я изгубим.
— Това е истинско чудо — каза Рут набожно. — Истинско чудо, че тя бе спасена от удавяне, а после не умря от простуда, нито пък изгуби бебето. Благодарих на Бог за това.
— Истинско чудо е, че е станала толкова мила — прошепна богохулно Илайза. — Докато не се потопи във водата, беше кисела и стипчива като лимон. Сега е сладка като мед. И се държи мило с теб. — Тя кимна на Алис.
— Бебето ще се бои ли от вода? — попита любопитно мистрес Алингам. — Помня едно дете в Ричмънд, чиято майка падна в реката, то не можеше да докосне вода, без да потрепери.
— Помня я — кимна Морах. — Да, понякога им действа така, понякога пък плуват като рибки в буйната вода. Помните ли Джейд Малоумния? Майка му се удави, и аз самата пъхнах ръка в мъртвото ѝ тяло и го измъкнах като агънце от мъртва овца. Повихме го на самия бряг на реката, докато се надигаше големият потоп! А той можеше да плува така, сякаш беше по-скоро риба, отколкото човек!
Марджъри закима оживено и заговори за друг добър плувец. Алис се облегна назад, оставяйки разговора да се лее около нея. Тази вечер светлината на восъчните свещи беше много чиста и ярка, а виното беше сладко. Когато погледнеше наляво, виждаше гърба на Хюго, широките му рамене в уплътнения жакет, диплите на пелерината му. Гъстата му, тъмна коса се къдреше на тила, шапката му беше накривена по новата мода. Тя се взираше възможно най-упорито, призовавайки го със силата на волята си да усети присъствието ѝ, да се обърне, да я види.
Не успяваше. Той беше изгубил усет за нея.
— Бледа си, Алис — каза Илайза. — Пак ли ти е лошо?
Алис поклати глава.
— Не, добре съм — каза тя. — Малко съм уморена, това е всичко.
Марджъри духна върху късовете месо с подправки, които бе натрупала върху парче хляб пред себе си, и започна да се храни с наслада.
— Струва ми се, че не си добре от Коледа насам — каза тя. — Беше толкова лъчезарна и весела, когато най-напред дойде в замъка, а сега кожата ти е бледа като суроватка.
— Ще разцъфне през лятото — каза Морах. — Алис никога не е обичала да стои затворена вътре, а четенето и писането, с които се занимава, биха уморили всеки.
— За една жена не е естествено да има такива познания — каза безцеремонно мистрес Алингам. — Нищо чудно, че изглежда толкова слаба и безцветна. През цялото време работи с ума си, затова не изглежда закръглена и здрава, каквото трябва да е едно момиче.
— Безцветна? — повтори Алис, потресена.
Илайза кимна, с дяволито изражение.
— Защо мислиш, че нейна светлост стана толкова благосклонна към теб? Защото Хюго вече изобщо не поглежда към теб! Станала си слаба и кокалеста, Алис, и бяла като скреж. Той се гушка под завивките с Катрин, притиска се в тлъстия ѝ корем и благодари на Бог, че може да се докосне до повечко топла плът в тези студени нощи.
— Ще разцъфне през лятото — повтори Морах. — Оставете момичето на мира. Дългите, студени и мрачни дни на тази пролет биха уморили всекиго.
Морах успя да насочи разговора към други въпроси, но по-късно същата вечер, след вечеря, Алис се вмъкна в стаята на лейди Катрин, докато останалите пиеха медовина около огъня в галерията. Донесе със себе си свещ и я постави пред огледалото, за да види лицето си. Огледалото беше голямо и красиво, благодарение на сребристия му блясък отражението, което показваше, винаги беше приятно, смекчено. Алис остави свещта и се погледна.