— Ъх! — промърмори полугласно. Отнесе торбичката до каменното огнище и дръпна горната част. Вкоравената връв поддаваше трудно, но накрая се скъса и восъчните кукли се изсипаха върху плочата на огнището.
Алис беше забравила колко са грозни. Малката кукла, която изобразяваше Катрин, с широко разтворени крака и гротескния тлъст корем, старият лорд с острото, алчно лице, и Хюго — обичният Хюго — с ослепените очи, с изтритите уши, с устата, подобна на размазано петно, и с пръсти, превърнати в тромави чуканчета. Алис потръпна и хвърли кесията в огъня: тя засъска и противна воня на бунище изпълни стаята. Алис придърпа едно столче, сложи трите кукли в скута си и се взря в тях.
Вратата зад гърба ѝ се отвори много тихо. Морах влезе, пристъпвайки едва чуто.
— О — каза тя тихо. — Почувствах магията ти още докато клюкарствах с останалите за новините от Лондон. Но не вярвах, че ще посегнеш отново към куклите.
Алис я погледна с безизразно лице. Дори не се опита да скрие как ужасно беше обезобразила малките фигурки на Морах.
— Приемаш отново силата си, така ли? — запита Морах.
Алис кимна, без да казва нищо.
— Чу какво казаха за вида ти на обяд — каза Морах, наполовина на себе си. Приседна на килимчето пред огнището до Алис. — Чу какво казаха за теб, че Хюго обича Катрин, че Катрин вече не се страхува от теб, защото си изгубила хубостта си.
Алис остана безмълвна, с малките кукли, подредени една до друга в скута ѝ. Морах взе ръжена и разбърка огъня, така че пънът падна назад и разкри дълбока червена пещера от жарава.
— Горчиво беше да чуеш това за себе си — каза тя, загледана в огъня. — Неприятно и горчиво е да съзнаваш, че външността ти повяхва, а пък ти е донесла толкова малко радост.
Алис не каза нищо. Куклите в скута ѝ блестяха влажно на сиянието от огъня, сякаш се стопляха и се връщаха към живот след дългото си бдение в студа, окачени пред стената на замъка.
— Ти понесе зле това, че Хюго те изостави — каза Морах меко. Не гледаше Алис, а се взираше в сърцето на огъня, сякаш можеше да види там повече неща. — Видя го как се гмурва в реката и измъква Катрин. Видя го да я увива в топли дрехи и да я прибира у дома. Видя го да я прегръща и целува, а сега го виждаш как, без тя да го вика, той е до нея всеки ден, и в леглото ѝ всяка нощ. Виждаш как тя наедрява, сияе и цъфти от любовта му! Докато ти — бедната, кисела малка Алис — ти си като кокиче в някой сенчест кът на гората. Растеш и цъфтиш в студ и тишина, а после умираш.
Мирисът от горящата кесия се виеше спираловидно около тях, като дим от дълбините на ада.
— Значи искаш да върнеш силата си — каза Морах. — Искаш отново да подчиниш куклите, искаш отново да ги накараш да изпълняват волята ти.
— Оформи го отново — каза Алис внезапно, като протегна към Морах обезобразената кукла на Хюго. — Направи го отново цял. Наредих му да не ме вижда, да не ме чува, да не ме докосва. Наредих му да легне с Катрин и да ѝ направи дете. Освободи го от заповедта ми. Направи го отново цял, нека отново бъде обзет от страст по мен. Направи го отново такъв, какъвто беше по Коледа, когато ме отнесе от празненството, за да легне с мен, независимо от волята ми. Направи го, какъвто беше, когато я укротяваше с поглед и даваше лъжливи клетви, за да ме опази в безопасност. Направи го, какъвто беше, когато седеше край огъня в същата тази стая, където седи тя сега — и ми казваше, че тя го отвращава, че ляга с нея само за да ме предпази, и че копнее с душа и тяло да бъде с мен. Направи го отново такъв, Морах! Нека бъде такъв, какъвто беше преди!
Морах седеше много неподвижно, после бавно, почти тъжно, поклати глава:
— Това не може да се направи — каза тя тихо. — Няма магия, която може да го постигне. Ще трябва да върнеш назад самото време, да върнеш назад сезоните до Коледа. Всичко, което се е случило тук оттогава, вече е станало, Алис. Не може да бъде променено.
— Някаква част от него може да бъде развалена — настоя Алис. Лицето ѝ бе дребно и изпито, а гласът изпълнен с жлъч. — Детето може да бъде премахнато, Морах. Детето може да бъде унищожено в майчината утроба. Детето може да се роди мъртво. Катрин може да умре. Тогава, дори ако той не ме обича — то поне няма да обича и нея. А когато тя си отиде, и детето също вече го няма, той ще се обърне пак към мен.
Морах поклати глава.
— Няма да го направя — каза тя меко. — Дори не и за теб, Алис, дете мое, мое бедно дете. — Тя поклати отново глава. — Помагала съм на жени да помятат — каза тя. — Урочасвала съм добитък, о, да, и съм помрачавала живота на хората. Но това винаги са били хора, които са ми били непознати, или такива, които съм имала причина да мразя. Или пък бебетата са били нежелани и жените отчаяно са искали да се отърват от тях. Не бих могла да навредя на детето на жена, с която живея, чийто хляб ям. Не бих могла да го направя, Алис.