Алис стисна ръцете си в юмруци върху завивката.
— Ако имам такава сила, защо не мога да получа нито едно от нещата, които искам? — запита настойчиво тя. — Мога да правя толкова големи грешки, че да излагам на опасност живота си. Мога да предам майка си и всичките си сестри. Но малкото умение, необходимо да спечеля един мъж, отнемайки го от друга жена, ми убягва. Нямам голяма полза от силата си, Морах.
Морах поклати глава.
— Ти си изтъкана от противоречия — каза тя. — Затова силата ти идва на приливи и отливи. Едно след друго си обичала и предавала. А сега искаш Хюго. Какво би сторила, ако го имаш?
Алис затвори за миг очи. Зад тях, под възглавницата, в обвитото в сенки легло, оградено с плътни завеси, малките кукли лежаха неподвижно, сякаш се бяха заслушали.
— Бих го обичала — каза тя с натежал от желание глас. — Бих го превърнала в свой любим. Ще го накарам да се опие от мен, така да се опие от мен, че никога да не погледне друга жена. Ще го превърна в свой слуга и свой роб. Ще го накарам да полудее по мен.
Морах кимна и придърпа малко по-плътно завивката около себе си.
— Тогава ще унищожиш и него — каза тя.
Алис трепна и отвори уста да възрази.
— Не — каза Морах. — Вярно е. Ако превърнеш един млад благородник в свой роб, ти го унищожаваш също както унищожават някоя старица, изгоряла на кладата. Твоята сила е по-тъмна сила от всяка друга, която съм познавала или за която съм чувала, Алис. Чудя се откъде ли дойде в онази тъмна нощ, когато те намерих, изоставена пред вратата ми.
Алис поклати глава.
— Искам само нещата, които другите жени имат — каза тя. — Мъжа, когото обичам, дом, в който да живея, удобства. Катрин притежава толкова много. Не искам нищо повече от онова, което има тя. Какво е това право, което тя има, а аз нямам?
Морах сви рамене.
— Може би ще го получиш — каза тя. — В малкото време, с което разполагаш.
— Колко малко? — попита Алис настойчиво. — С колко време разполагам, Морах?
Старицата сви рамене, лицето ѝ беше станало още по-сиво.
— Не мога да видя — каза тя. — Всичко помръкна за мен. Костите, огънят, кристалът, дори сънищата. Единствените неща, които виждам, са заек, пещера и студ. — Тя потръпна. — Смъртен студ — каза тя. — На стари години се научавам на страх.
Алис тръсна нетърпеливо глава.
— Аз също се страхувам — каза тя. — Всеки ден сме във все по-голяма опасност, докато куклите са тук. Хайде да вземем решение и да приключваме с тях. Не е безопасно да отлагаме.
Морах кимна.
— Има едно осветено място — там е издигнат малък кръст, край който четат проповеди, в пустошта край Боус — каза тя бавно. — От другата страна на реката, срещу моята колиба.
Алис кимна.
— Тинкърс Крос — каза тя.
— Да — отвърна Морах. — Това е осветена земя. Това е мястото за тях. А кръстът е близо до усамотен път. Никой не ходи там. Можем да тръгнем оттук на развиделяване, да бъдем там по пладне, да ги заровим в осветената земя, да ги поръсим със светена вода, и да се върнем тук до вечеря.
— Можем да кажем, че отиваме да вземем растения за засаждане — каза Алис. — От мочурището — пирен и цветя. Мога да взема коня.
Морах кимна.
— Заровим ли ги веднъж в осветената земя, те ще бъдат на сигурно място — каза тя. — Нека твоята света Богородица се погрижи за тях вместо нас.
Алис снижи гласа си до шепот.
— Няма да ни заровят, нали? — попита тя. — Помниш ли какво ти разказах за куклата на Катрин? Тя ме дръпна в рова, Морах. Искаше да ме удави, когато се опитах да я потопя. Нали малките кукли няма да намерят начин да ни погребат за отмъщение?
— Не могат да го сторят на осветена земя — каза Морах. — Със сигурност няма да имат сили на осветена земя, нали? Аз ги направих, а ти изрече над тях заклинанието. Заедно би трябвало да имаме власт над тях. Ако ги вземем скоро и ги сложим в осветена земя, преди да наберат сили…
Нещо в неподвижността на Алис я накара да застане нащрек. Гласът ѝ заглъхна и тя погледна Алис, а после проследи втренчения ѝ поглед. Върху покривката на леглото, излезли от укритието си, трите восъчни кукли стояха в редица, привели се напред, сякаш за да слушат. Докато двете жени гледаха, безмълвни от ужас, трите кукли пристъпиха с олюляване по-близо.
Глава 18
Наредиха да оседлаят и обяздят конете веднага щом конярите се събудиха. Оставиха съобщение за лейди Катрин и се надяваха всеизвестната твърдоглавост и независимост на Морах да им послужи за оправдание, задето са тръгнали без предизвестие и без позволение. И двете бяха бледи и мълчаливи, докато извеждаха конете в тръс от портата на замъка. От едната страна на седлото си Алис бе закачила лопата, а на самара беше вързана торба, която се издуваше и мърдаше.