Алис заби здраво лопатата в осветената земя и я измъкна със завъртане, изтръгвайки жилавите корени на тревите.
— Стигнах толкова надалеч, защото бях принудена — каза тя. — Ти ме посъветва да го направя. Каза, че ако изгубя един бог, трябва да потърся друг.
— Тихо — каза Морах, като се оглеждаше. Кесията в скута ѝ се раздвижи и тя стисна куклите по-здраво. — Не говори високо — каза тя. — Тук има магия, по-стара от кръста. Онази зеленика е посадена, за да бележи това място, преди да бъде издигнат кръстът. Старата магия е много силна тук. Не я буди сега.
— Това беше твоята воля — настоя Алис шепнешком, като заби лопатата по-дълбоко. — Аз избрах да я използвам, но заклинанието беше твое.
Морах вдигна поглед към нея. Тъмните ѝ очи шареха хитро.
— Бяхме се разбрали за нещо — каза тя.
Алис мълчеше, копаейки усърдно. Сега копаеше през каменистата почва, гробът за куклите беше вече с ширината на една лопата.
— Ти ги поръча, ти пое отговорността за тях — настоя Морах. — Тези кукли са твои. Накарах те да се закълнеш, че няма да ме виниш за тях, каквото и да направят.
Алис не каза нищо, докато трупаше лопатите изгребана влажна пръст на малка купчинка.
— По право не би трябвало да съм тук — каза Морах с негодувание. — Това са твоите кукли, твоята магия и зла сила ги направиха толкова живи.
Алис се подпря на дръжката на лопатата и отметна назад кичур коса с мръсната си ръка.
— Стига — каза тя. — Достатъчно дълбоко ли е?
Морах се надвеси напред.
— Още малко — каза тя. — Нали искаме тези хубави малки създания да спят дълбоко.
Алис отново заби дълбоко лопатата, а после вдигна рязко глава.
— Какво е това? — запита тя. — Чу ли?
— Какво? — запита бързо Морах. — Какво?
Мъглата отново се спускаше, виейки се около тях. Алис се отдръпна.
— Мисля, че чух нещо — каза тя.
— Какво чу? — попита Морах. — Какво чу, Алис?
— Коне — каза Алис толкова тихо, че Морах едва чу думите. — Какво ще правим, Морах? Какво ще правим, ако някой дойде?
— Чувам ги! — възкликна тревожно Морах. — Чух рог!
Разнесе се внезапен силен зов на ловен рог, много близо до тях, а после от мъглата изскочиха две едри хрътки за лов на елени, втурнаха се покрай Морах, като едва не я събориха, и залаяха, диво, ужасяващо, срещу Алис.
Алис се хвърли назад, докато студеният камък на кръста зад гърба ѝ не я спря. Притисна се към него и кучетата, с изопнати вратове и настръхнала козина, зареваха срещу нея като лъвове.
— Хюго! — изпищя Алис, надвиквайки шума. — Хюго! Спаси ме! Отпъди кучетата си от мен! Спаси ме!
Рогът отново изсвири високо, после едър дорест кон се появи от мъглата, изправи се на задни крака, после спря неподвижно. Хюго скочи на земята с камшика си за езда в ръце и отпъди кучетата си.
Алис се хвърли към него и той я прегърна.
— Алис? — изрече той удивено.
Другите ловци се появиха от мъглата, един сложи нашийник с повод на всяко от кучетата.
— Алис, какво правиш тук? — Хюго се огледа наоколо и видя Морах, която се изправяше на крака, с лице, придобило болезнен сив цвят, и с торба в ръка, в която нещо риташе и се гърчеше.
— Какво носиш там? — попита той рязко.
Морах хвана здраво торбата и поклати глава. Изглежда, че беше онемяла от ужас. Тя клатеше глава все по-силно и по-силно, като малоумно дете, неспособно да говори.
— Какво носиш там? — запита отново Хюго, с глас, станал суров поради собствения му страх. — Отговори ми! Отговори ми! Кажи ми какво носиш в тази торба!
Морах не каза нищо, но торбата внезапно се укроти и притихна.
Тогава Алис изпищя — остър, пронизващ писък, изпълнен с неподправен ужас — и посочи. Торбата се пореше по шевовете, от дъното към върха, като изгнилата кожа на развалена праскова. Разпаряше се и се отваряше. А от нея, марширувайки като сакати войници, излязоха трите кукли. Мършавият стар лорд със заострения като клюн нос, противно изглеждащата кукла, наподобяваща бременна жена, и безокият, безпръст, безуст, безух Хюго.
— Тя го направи! — изпищя Алис; думите се изливаха от устата ѝ като придошла река. — Тя го направи! Тя ги направи! Тя ги омагьоса! Морах го направи! Морах!
Измина един дълъг миг, в който Морах се взираше невярващо в лицето на Алис, после тя се извъртя рязко и се гмурна в мъглата, с вдигнати нагоре поли, хуквайки бързо, като преследвано животно, и потъна в най-гъстата мъгла на долината.