Хюго беше пребледнял.
— Искаш да кажеш, че ще я удавим в пещерата? — попита той.
От ужас лицето на Алис се бе разкривило в измъчена гримаса. От устните ѝ се изтръгваше високият кикот на лудостта.
— Вижте — каза тя, сочейки към линията, показваща докъде бе стигнал приливът. Сламата и клоните лежаха като панделка по протежение на речния бряг, цял ярд над входа на пещерата. — Нищо няма да изплува оттам — каза Алис, като се смееше неспирно. — Нищо! Завардете входа, а бурята ще свърши работата вместо вас. Дъждът ще бъде пратеният от вас мъчител. Дълбоката, придошла река ще бъде вашият палач. Морах е мъртва! Ще я застигне точно такава смърт, от каквато се боеше най-много!
Глава 19
Измина една дълга минута в пълна тишина, последвана от глухия тътен на гръмотевица и ярко, пурпурно-жълто проблясване на светкавица, което очерта хоризонта на западните хълмове. Небето над тях беше ярко зеленикавожълто, с цвета на разлагаща се плът, а от запад бързо прииждаха облаци в тъмен, полунощен цвят.
Хюго вдигна поглед към Алис. Лицето ѝ бе погрозняло от напрежение. Сърцето ѝ блъскаше лудо в гърдите. Единствената ѝ мисъл беше как да оцелее. Как да избегне обвинението в магьосничество, което неизменно щеше да последва. Смехът ѝ бе отвян от зловещ бриз, който навяваше бурята към тях, но бузите ѝ бяха още мокри.
— Не плачи — каза Хюго. Смъкна кожената си ръкавица и вдигна ръка, за да докосне леко бузата ѝ.
— Страхувах се — каза Алис. Когато ръката му докосна лицето ѝ, тя се обърна към нея, така че дланта му се допря до устните ѝ.
— От какво се страхуваше? — попита Хюго меко. — Няма да ти сторя зло.
Алис поклати глава.
— Не — каза тя. — Знам това.
— Тогава от какво се боеше? — попита Хюго.
— От нея. — Алис кимна към тъмния отвор на пещерата. — Тя беше направила няколко кукли, каза, че щели да изпълняват волята ѝ. Каза, че ако направела така, че куклите да се разболеят, щяла да разболее и хората, които те представляват.
Хюго кимна.
— Видях ги — каза. — Бяха ужасни.
— Ти ги видя, когато тя ги изтърси от торбата — каза Алис бързо, — когато тя остави торбата да се отвори и ги изтърси навън. Тя ми каза, че щяла да бъде господарка на замъка, че щяла да добие власт над баща ти, и над теб, и над мен, и над лейди Катрин. С куклите.
Хюго погледна Алис и тя видя по лицето му да преминава стар, суеверен страх.
— Това са глупости — каза той неуверено. — Но трябваше да ми кажеш.
Алис сви рамене.
— Как бих могла? Вече никога не те виждам насаме. Баща ти е твърде стар и болнав, за да го плаша с подобни мрачни опасения. А не бих искала да безпокоя лейди Катрин, не и сега.
Хюго кимна.
— Но какво правеше с нея? — попита той. — Когато се приближих?
— Беше се съгласила да престане с това — каза Алис. — Обеща да ги зарови в осветена земя, да премахне магията. Но не искаше да излезе сама. Принуди ме да дойда и аз. Не смееше да стои на осветената земя. Накара ме да изкопая дупката. Само аз можех да стъпя на осветената земя, защото тя беше черна магьосница — в съюз с дявола — а аз не съм.
Хюго кимна.
— Сигурно много си се страхувала — каза той. Протегна топлата си ръка и сключи пръсти около нейната, която стискаше лъка на седлото.
Алис погледна надолу към него, с лице, светнало от радост при докосването му.
— Сега не ме е страх от нищо — каза тя. — Имам силата си, моята бяла сила, добра сила, която съм посветила на теб и на службата към семейството ти. Използвах силата си за вас, за да опазя всички ви. Борех се с нейното зло — и никой от вас не знаеше.
Хюго пъхна крак в стремето и се метна на седлото зад Алис.
— Хайде — каза през рамо на мъжете. — Ще се приберем у дома. Трябва да говоря с негова светлост и с отец Стивън по този въпрос. Алан, ти препречи дупката с камъни, толкова големи, колкото можеш да носиш, и чакай тук с Питър, докато водата се надигне и я покрие. Кучетата може да останат при теб.
Младите мъже кимнаха.
Хюго се поколеба.
— Ако държите на мен… — поде той. — Нито дума за това на никого. Ако искате да ме последвате до Нюкасъл, по време на пътуванията ми, или до Лондон — нито дума. Ще кажем на всички, че жената е паднала в реката и се е удавила. Ясно ли е?
Мъжете кимнаха, със сериозни лица.