— Ако започнете да клюкарствате — каза Хюго предупредително, — ако се разбъбрите като глупави момичета, няма да знам кой от вас е разнасял тази история. — Той местеше поглед от един към друг. — Ще прогоня всички ви, така че никога повече няма да си намерите служба в знатен дом — каза той. — Ще се върнете при бащите си, моите сродници, а аз ще им кажа, че не сте достойни да живеете под моя покрив.
Мъжете кимнаха.
— Имате думата ми — казваха те, един по един, като клетва. — Имате думата ми.
Хюго кимна и цъкна с език на коня си. Младият ловец застана зад него. Отново поеха нагоре по пътеката в мочурището към Тинкърс Крос. Хюго обгърна Алис по-здраво с ръцете.
— Липсваше ми — изрече той с внезапно учудване. — Подготвях онова пътуване толкова внимателно, и бях толкова зает с фермите, замъка и новата къща, както и с грижите си за Катрин, че бях забравил насладата от докосването ти, Алис.
Алис кимна. Тя се облегна на него, чувствайки топлината му, движението на тялото му в ритъм с крачките на едрия кон.
— Виждах те бледа и мълчалива, и не се разтревожих от това — каза Хюго, обзет от угризения. — Помислих си, че ми се цупиш заради онази нощ. И изпитвах гняв към теб, задето ми отказа втори път. — Той оброни глава напред и притисна буза към главата на Алис. — Съжалявам — каза простичко. Не се грижих за теб така, както беше редно.
— Бях много нещастна — каза тихо Алис.
Хюго я прегърна плътно.
— Аз съм виновен — каза той. — Исках да бъда свободен от любовта ти, от обещанията, които ти бях дал. Всичко ми се струваше… — той млъкна, без да довърши. — О, не знам! Твърде сложно. От една страна Катрин, полуудавена и болна. От друга баща ми, който отпада, но все пак като че ли ще живее вечно. Не мога да забравя и новата си къща, която искам повече от всичко на света, а баща ми отказва да ми даде средствата! А после се появи ти, гледайки ме с големите си очи като някоя заблудена сърна. Аз съм себичен, Алис, това е истината. Не исках повече тревоги.
Алис обърна леко глава и му се усмихна.
— Аз не ти създавам тревоги — каза тя уверено. — Аз съм единствената, която може да ти помогне. Аз съм единствената, която държи на теб. Тази зима се поболях да наглеждам баща ти, да се грижа за съпругата ти, и да се боря с голямата злина на Морах, която Катрин настоя да въведе в семейството ви. Ако не бях аз и моята бяла сила, не знам какво щеше да направи Морах.
Хюго поклати глава.
— Иска ми се да вярвам, че не може да е така — каза той. — Но я видях. А после видях заека. Това е лоша работа, Алис.
— С добър край — заяви Алис твърдо. — Няма да мислим повече за това. Аз се борих срещу нея, а ти я уби, и работата е свършена.
Ръцете ѝ върху лъка на седлото бяха побелели от напрежение, пръстите я боляха.
— Да, свършено е и ще си мълчим за това — каза Хюго. — Не искам да разстройвам Катрин, не и точно сега. А и баща ми ще се разтревожи. Ще съберем тези малки кукли и ще ги дадем на отец Стивън. Той ще знае какво да прави с тях. И няма да казваме нищо повече по този въпрос.
Алис кимна отново.
— Имаш късмет, че аз те намерих — каза Хюго. — Ако беше някой друг, щеше да се опита да залови две вещици, не само една.
Алис поклати глава.
— Аз се подложих на изпитание — каза тя студено. — Не съм черна магьосница. Посъветвах лейди Катрин да не взема Морах в замъка и я предупредих, че макар аз да съм само билкарка и лечителка, за Морах винаги се е говорело, че се занимава с нечестиви дела. Предупредих я, предупредих и теб. Никой не пожела да ме послуша.
Хюго кимна.
— Вярно е — призна той. Замълча за миг, докато конят му вървеше нагоре по пътеката към високите пусти земи. — Сигурно си имала странно детство, Алис, съвсем сама в пустошта с жена като Морах за твоя майка.
— Тя не ми беше майка — каза Алис. — Радвам се, че е така. — Тя помълча. — Майка ми, истинската ми майка, беше дама — каза тя. — Загина в пожар.
Хюго спря коня си и погледна надолу към земята.
Лопатата лежеше там, където я беше пуснала Алис, до малката дупка. Торбата беше на земята, разпрана от край до край. Но никъде не се виждаха малки восъчни кукли.
Вятърът раздвижи пирена около тях, а дъждът започна да пада на едри, тежки капки. Алис вдигна качулката на главата си и почувства как вятърът подръпва наметката ѝ. Никъде по подгизналата земя нямаше кукли.
Хюго скочи от коня и зарита наоколо из туфите пирен.
— Не мога да ги видя — каза той. — Ей! Уилям! Ела и ми помогни да ги потърся.
— Да потърсите какво, милорд? — попита Уилям, като слезе и поведе коня си напред.
— Куклите, куклите, които старицата носеше в торбата си — каза Хюго нетърпеливо. — Видя ги.