Младият човек поклати глава:
— Нищо не видях, милорд — каза той. — Само видях старицата да хуква, а после хрътките подгониха един заек към пещерата.
Хюго примижа под дъжда, който бе станал проливен.
— Нищо ли не видя? — попита той.
— Не, милорд — каза Уилям: кръглото му лице беше мокро, косата му — прилепнала към главата.
Хюго се поколеба, без да знае какво да каже, после се изсмя и го тупна по гърба.
— Качвайте се на конете, ще си вървим у дома — каза той и сам се метна обратно на седлото. — Отведете и тези коне обратно в замъка.
— Няма ли да търсите куклите? — попита тихо Алис.
Хюго сви рамене и обърна коня си към вкъщи.
— Ако са били направени от луга или лой, ще се стопят доста бързо — каза той. — Може би са се натрошили под копитата на конете. Може би са били просто измама за окото като повечето дела на магьосниците. Намират се на осветена земя — ако това има някакво значение — да забравим за тях.
Алис се поколеба за миг, като хвърли поглед назад към храста зеленика. В корените му се мерна нещо бяло; тя се наведе напред да види. Хюго я хвана по-здраво през кръста.
— Не се тревожи — каза. — Хайде да се махаме, ще се изсипе порой.
Той обърна коня, но Алис не откъсваше очи от корените на зелениката. Видя миниатюрен бял корен, като червей, като малка восъчна ръка. Видя миниатюрна, безформена бяла ръка. Ръката ѝ помаха.
— Да вървим! — възкликна тя с внезапно нетърпение.
Хюго обърна коня и той се устреми напред, препускайки през целия път през горния край на пустошта, докато най-сетне забави ход, за да прегази брода южно от замъка.
— Какво ще кажем на лейди Катрин и баща ти? — попита Алис; брулещият вятър отвя думите ѝ.
— Че Морах е паднала в реката и се е удавила — каза Хюго. — А когато дойде време да се роди бебето, ти ще можеш да помогнеш, нали, Алис? Нали ще се грижиш за него и за Катрин?
— Да — каза Алис. — Присъствала съм на всяко раждане, на което е бабувала Морах, откакто бях на две години. И сама съм изродила няколко бебета. Не исках да се грижа за Катрин, докато ме мразеше, но сега мога да се справя достатъчно добре. Ще се грижа за него като за свое родно дете.
Хюго кимна и я прегърна по-плътно.
— Благодаря ти — каза той сериозно.
— Няма да те проваля — каза Алис. — Ще използвам всичките си сили, за да опазя здравето на Катрин. Вашето бебе ще се роди, и аз ще се грижа то да е добре. Заради теб, Хюго, и заради себе си. Защото твоето богатство и свободата ти зависят от него. А аз те обичам толкова много, че искам да бъдеш богат и свободен.
Хюго кимна и Алис долови, че той се усмихва. Тя се облегна назад в богатото, топло палто, почувства как топлината на тялото му я сгрява цялата и прониква в нея, а ръката му обгръща по-здраво талията ѝ.
— Имам за теб новини, които пазех — каза тя. Поколеба се не повече от миг, преди да изрече лъжата. — Очаквам дете, Хюго — каза тя. — Ще родя твоето дете. Легнахме заедно само веднъж, но се оказа, че съм плодовита, а ти си страстен и силен с мен.
За миг Хюго замълча.
— Сигурна ли си? — попита слисано. — Много скоро е.
— Минаха почти два месеца — заяви Алис твърдо. — Той ще се роди на Коледа.
— Коледа! — възкликна Хюго. — И си сигурна, че е син?
— Да — каза Алис решително. — Сънят, който имах след коледното тържество миналата година, е бил истинско прозрение. Ти и аз ще имаме син и ще бъдем любовници, ще живеем като съпруг и съпруга.
— Катрин е моя съпруга — напомни ѝ той. — И носи сина ми.
— Но аз нося друг син — каза Алис гордо. — И синът, който ти ми направи, ще бъде силен и красив. Вече го знам.
Хюго се изкиска.
— Разбира се — каза той успокояващо. — Моята умна Алис! Моето прекрасно момиче! Той ще бъде силен, красив и с блестящ ум. И ще го направя богат и влиятелен. Той и неговият полубрат могат да бъдат приятели. Ще ги отглеждаме заедно.
Хюго отпусна поводите и едрият кон тръгна по-бързо, полюшвайки ги в лек галоп.
— Баща ми ще се радва — каза Хюго, като повиши глас, за да надвика вятъра, който брулеше лицата им, и шума на дъжда. — Неговите държанки народиха куп синове — но собствената му съпруга, майка ми — само един.
— А коя го обичаше най-много, и коя обичаше той най-силно? — попита Алис предизвикателно.
Хюго присви широките си рамене.
— Това въобще няма значение — каза той пренебрежително. — Любовта не е за нас. Земя, наследници, състояние — това са нещата, които са важни за благородниците, Алис. Бедните могат да си имат своите любови и страсти. Ние се интересуваме от по-сериозни неща.