Само Илайза намери смелост да се обади.
— Ами Алис? — попита тя.
— Алис остава при нас — каза Хюго. — Тя е добра приятелка на нашето семейство. Сега тя ще се грижи за лейди Катрин и за сина ми, когато той се роди. Ще бъде така, както беше, преди Морах да дойде в замъка. Можете да забравите Морах. Нея вече я няма.
Той изчака да види дали някой ще каже нещо, после се усмихна със суровата си усмивка на повелител и излезе от галерията да потърси баща си.
Алис бе отишла там преди него и седеше в здрачната стая на едно столче в краката на стария лорд, съобщавайки му новините още преди да дойде Хюго.
— Морах вече я няма — каза тя без предисловие.
Старият лорд я погледна изпитателно.
Алис кимна.
— С нея бяхме заедно във високата част на пустошта. Тя правеше някакви нередни неща с едни восъчни кукли и аз тръгнах с нея, за да я спра. Хюго беше излязъл с хрътките си, те я видяха и я подгониха в една пещера, и я оставиха там да се удави.
Старият лорд не казваше нищо: чакаше.
— Тя беше вещица — каза Алис сурово. — Добре, че е мъртва.
— А ти не си — каза старият лорд бавно.
Алис вдигна бледото си лице към него.
— Не, милорд — каза тя тихо. — Не умрях по време на суровото изпитание, на което лейди Катрин настоя да ме подложат, когато ме мразеше; не умрях и сега. Аз се помирих с лейди Катрин и съм нейна приятелка. Влюбена съм в сина ви, обичам и почивам вас. Кажете ми, че мога да остана във вашето домакинство, под ваша закрила. Свободна съм от Морах и съм свободна от миналото.
Старият лорд въздъхна и положи длан върху ръката ѝ.
— А силата ти? — попита той. — Нали я изгуби, когато дойде Морах и когато Хюго не пожела да те обикне.
Алис вдигна към него светнал поглед.
— Върнах си я — каза тя. — Морах я беше откраднала от мен, беше откраднала и здравето ми. Знаеше, че ще застана между нея и вас. Знаеше, че ще закрилям вас и близките ви от магьосничеството ѝ. Тя се постара да бъда болна и слаба, започваше да осъществява злокобните си кроежи срещу всички ви. Сега, когато е мъртва, си възвърнах силата и мога да ви пазя. Кажете ми, че мога да живея тук под ваша закрила, като ваша служителка.
Усмихнат, старият лорд сведе поглед към грейналото лице на Алис.
— Да — каза той меко. — Разбира се. Поисках да те имам до себе си от първия ден, в който те видях. Не създавай неприятности между Катрин и Хюго, искам законен наследник, а след този искам и друг. Вие с Хюго можете да бъдете каквото искате един за друг — но не разстройвайте снаха ми, докато носи моя внук.
Алис кимна покорно, взе ласкавата му ръка и я целуна.
— Имам новини за вас — каза тя. — Добри новини.
Старият лорд чакаше, повдигнал вежди.
— Чакам дете — каза Алис. — Детето на Хюго. Той легна с мен в нощта, когато се върна от Нюкасъл. Аз не съм като Катрин, не е трудно да ми се угоди, не зачевам трудно. Чакам дете от Хюго. Пропуснах два пъти месечното си кървене. Бебето ще се роди около Коледа.
Старият лорд грейна.
— Това е добре! — възкликна той. — Това наистина е добра новина. А мислиш ли, че ще бъде син, Алис? Можеш ли да кажеш дали ще бъде момче?
Алис кимна.
— Момче — каза тя. — Силно, красиво момче. Внук за вас, милорд. Ще бъда горда да съм негова майка.
Старият лорд кимна.
— Много добре, много добре — каза той бързо. — А това означава, че Хюго вероятно ще остане тук, докато се роди вашето дете. Благодарение на теб и Катрин, ще го задържа здраво у дома.
— Да — каза Алис енергично. — Катрин не можа да го задържи у дома, но той ще остане заради мен. Ще задържа Хюго у дома заради двама ни, милорд. Искам да замине за Лондон или на това свое плаване също толкова малко, колкото го искате и вие, милорд.
Старият лорд се изсмя с резкия си, лаещ смях.
— Омагьосай го тогава — каза той. — И го задръж край себе си. — Той замълча за миг и я погледна със съжаление. — Не се цели по-високо, отколкото ти се полага, Алис — каза тихо. — Никога няма да бъдеш негова съпруга. Винаги ще бъдеш дама на Катрин. Каквото и да става в двора — аз не говоря за тези неща — каквото и да става в двора, ние тук сме обикновени хора. Катрин е твоя господарка, ти ѝ служиш добре. Хюго е твой любовник, а също и твой господар. Не отричам, че съм привързан към теб, Алис, но ако забравиш какво дължиш на господарите си, ще те изхвърля от замъка още утре. Служи на Катрин почтено и добре, позволявай на Хюго да си доставя удоволствие с теб, когато пожелае. Така задържах моите жени. Съпруга за наследниците и жена за удоволствие. Това е редно и разумно. Това е начинът, по който трябва да се постъпва.