Тя се обърна и затрополи надолу по стълбите, развявала полите на хубавата си рокля, без да погледне назад. Дейвид остана на стъпалото, вслушвайки се в стъпките ѝ по витото каменно стълбище.
— Съмнявам се, че това ще се случи — каза той на студените каменни стени. — Наистина много се съмнявам.
Катрин беше сломена, когато научи за загубата на Морах. Тя заплака и се вкопчи в Алис, когато ѝ съобщиха, а Алис обви ръце около нея и двете се прегърнаха като осиротели сестри.
— Сега трябва да останеш с мен — каза Катрин. Едва успяваше да говори от ридания. — Имаш нейните умения, тук си, за да ми помагаш, точно както и тя беше до мен, за да ми помогне, когато за малко не се удавих, когато едва не изгубих живота си. Ти си нейна дъщеря, обичах ви и двете. Но о, Алис! Тя ще ми липсва!
— Ще липсва и на мен — каза Алис. Сините ѝ очи преливаха от непролети, привидно искрени сълзи. — Тя ме научи на всичко, което знаеше, предаде ми всичките си умения. Сякаш ми предаде грижите за вас, преди да ни остави.
Катрин вдигна доверчиво поглед:
— Мислиш ли, че е знаела? — попита тя. — Мислиш ли, че през цялото време е знаела в своята мъдрост, че ще ни остави?
Алис кимна.
— Каза ми, че е видяла тъмнина — каза тя. — Мисля, че е знаела. Мисля, че когато ви извади от реката, е знаела, че ще трябва да плати за това. И сега реката я взе.
Катрин нададе още по-силен вопъл.
— Тогава значи е умряла, за да ме спаси! — възкликна тя. — Дала е живота си за мен!
Алис погали лицемерно Катрин по косата и каза:
— Тя би искала така. И тя, и аз, правим с радост тази жертва. Аз изгубих майка си заради теб и не — гласът ѝ потрепна леко, — няма да съжалявам за това.
Катрин ридаеше неудържимо.
— Моята приятелка, Алис! — възкликна тя. — Моята единствена приятелка.
Алис я залюля нежно, гледайки надолу към подпухналото, покрито с петна от сълзи лице.
— Бедната Катрин — каза тя. — В какво състояние си само!
Тя повиши глас и повика жените. Рут дойде веднага.
— Повикай Хюго — каза Алис. — Катрин има нужда от него.
Той дойде начаса и се отдръпна стреснато, когато Катрин, бъбрейки несвързано, протегна ръце към него със скръбен вопъл. Той падна на колене пред стола ѝ и я прегърна.
— Тихо, тихо — прошепна нежно в косата ѝ. Вдигна поглед към Алис, без да я вижда. — Не можеш ли да ѝ дадеш нещо? — попита той. — Нещо, което да я успокои? Едва ли е добре за детето тя да се разстройва така.
— Тя има нужда да се успокои — каза Алис разсеяно.
Катрин изхълца и прегърна Хюго по-здраво.
— Знам — каза тя, като подсмърчаше. — Но тя ме разсмиваше. Представяше всичко като шега. Разказваше ми неща за живота си, които ме разсмиваха до сълзи. Не мога да повярвам, че няма да влезе сега и да се изсмее в лицата ни.
Алис стрелна с бърз поглед вратата. Гобленът се полюшна. За миг изглеждаше твърде вероятно Морах да влезе, оставяйки след себе си диря от вода и леденостудени речни водорасли, и да се изсмее в лицата им с широко отворена, посиняла уста на удавница.
— Не — каза Хюго бързо. — Това няма да стане, Катрин. Тя се удави. Опитай се да не се разстройваш така. — Той се обърна към Алис и каза: — Със сигурност можеш да ѝ дадеш нещо, за да я успокоиш, нали?
— Мога да ѝ дам извлек от блатно кокиче — отвърна Алис студено. Отиде в стаята си. В раклата за чаршафи бяха шишенцата, праховете и билките, които двете с Морах бяха събрали. На леглото беше бялата памучна нощна риза на Морах. На течението от отворената врата тя се раздвижи за миг и се надигна леко на леглото, сякаш щеше да стане и да тръгне към нея. Алис се втренчи упорито в ризата. Ръкавите се раздвижиха леко, сякаш искаха да посочат обвинително към нея. Алис се облегна на вратата и продължи да я гледа упорито, докато накрая като че ли я принуди да се отпусне отново и да застине неподвижно.
— Ето — каза тя, когато се върна в галерията.
Хюго взе чашата от нея, без да вдига поглед, и започна да дава на Катрин глътка след глътка, като наблюдаваше лицето ѝ и ѝ говореше с нисък, успокоителен глас. Когато тя спря да ридае, седна в леглото и избърса лице с кърпичката си, той погледна към Илайза и каза:
— Хайде! Пригответе леглото на нейна светлост! Тя трябва да спи сега.
Илайза се сниши в реверанс и отиде в стаята на Катрин.
— Имаш ли нещо, което да ѝ помогне да заспи? — попита той Алис през рамо.
Тя се върна в стаята, която беше делила с Морах. Един пън се беше разместил в малкия огън, сенките подскачаха и танцуваха около леглото. За миг ѝ се стори, че върху раклата до горния край на леглото седи някой, с лице, обърнато към вратата. Алис се облегна на вратата и притисна силно ръка към сърцето си. После взе отварата от счукано маково семе за лейди Катрин, за да може нейна светлост да спи добре в удобното си, голямо легло.