Хюго взе извлека, без да благодари, изведе от галерията Катрин, обвил с ръка наедрялата ѝ талия, и я въведе в спалнята ѝ.
Алис ги загледа как излизат, видя как главата на Катрин се отпуска на рамото на Хюго, чу жаловития ѝ глас и неговите нежни уверения. Алис стисна устни, обуздавайки раздразнението си.
— Няма ли да те е страх да спиш сама тази нощ? — обърна се Илайза към Алис, когато вратата се затвори зад двамата.
— Не — каза Алис.
Илайза нададе лек писък.
— В леглото на мъртва жена! — възкликна тя. — Докато възглавницата още носи отпечатъка от главата ѝ! След като се е удавила в същия този ден! Аз бих се страхувала, че ще дойде да се сбогува! Те така правят! Ще дойде да се сбогува, преди да намери покой, бедната старица.
Алис сви рамене.
— Тя беше една бедна старица, а сега е мъртва — каза тя. — Защо да не почива в мир?
Рут я погледна остро.
— Защото е във водата — каза тя. — Как ще се надигне в деня на Страшния съд, ако тялото ѝ е цялото подпухнало и подгизнало?
Алис почувства как изтръпва от ужас.
— Това са глупости — каза тя. — Не искам да ги слушам. Лягам си.
— Да спиш? — попита мистрес Алингам, изненадана.
— Разбира се, за да спя — отвърна Алис. — Защо да не спя? Ще си облека нощната риза, ще завържа връзките на нощната си шапчица, и ще спя през цялата дълга нощ.
Тя излезе безшумно от стаята и затвори вратата след себе си. Съблече се — както бе казала, че ще стори — и завърза връзките на нощната си шапчица. Но после придърпа столчето си до огнището, хвърли нов пън в огъня и запали нова свещ, така че всички сенки в стаята бяха прогонени и стана светло като ден, и остана будна цяла нощ — та Морах да не дойде при нея, цялата студена и мокра. Та Морах да не дойде при нея, да положи ледена ръка на рамото ѝ и да каже отново: „Вече не остава много време, Алис.“
На другия ден Алис повика една прислужница от кухнята и двете прочистиха от стаята всякакви следи от Морах. Кухненската прислужница се отзова с готовност — очаквайки да получи като подарък дрехи или бельо. За неин ужас, в акт на пълно прахосничество, Алис струпа всичко на купчина и го свали до огнището в кухнята.
— Нима ще изгорите вълнена рокля! — Готвачката пристъпи бързо напред, измервайки с поглед купчинката дрехи. — И хубава долна риза!
— Пълни са с въшки — каза Алис безизразно. — Искаш ли рокля, пълна с въшките на една мъртва старица? Държиш ли да ги прихванеш?
— Може да се изпере — каза готвачката, заставайки между огъня и Алис.
Сините очи на Алис не издаваха чувствата ѝ.
— Тя ходеше сред болни хора — каза. — Нима мислиш, че може да се отмие чумата? Искаш ли да опиташ?
— О, изгори ги! Изгори ги! — възкликна готвачката с внезапно нетърпение. — Но трябва после да почистиш огнището ми. Не забравяй — приготвям тук храната на самия лорд.
— Имам някои билки — каза Алис. — Отстъпи назад.
Готвачката се оттегли бързо към огъня от другата страна на кухнята, където прислужникът от готварницата въртеше шиша, и продължи да наблюдава Алис, но отдалече. Алис тикна вързопа в червеното сърце на огъня.
Известно време той тлееше сърдито. Алис продължи да гледа, докато крайчецът на старата рокля на Морах се подпали, потрепна, а после избухна в пламъци. Алис измъкна малка бутилка от джоба си.
— Смирна — каза тя и капна по една капка във всеки ъгъл на плочата на огнището, а после три капки в сърцето на огъня. — Почивай в мир, Морах — прошепна тя достатъчно ниско, та да не я чуе някой. — Ти знаеш и аз знам какви сметки имаме да уреждаме помежду си. Ти знаеш, и аз знам кога ще се срещнем пак, и къде. Но остави ме дотогава да следвам собствения си път. Ти имаше своя живот и направи своите избори. Остави ме свободна да направя своите, Морах!
Тя отстъпи една крачка назад и загледа пламъците. Те потрепнаха в синьо и зелено, когато маслото се разгоря. От другата страна на кухнята готвачката си пое рязко дъх и направи знака за предпазване от магии. Алис не ѝ обърна внимание.
— Ти се грижеше за мен като майка — каза тя на огъня. Пламъците запълзяха алчно около плата, вързопът се разпадна и запламтя ярко, после се сгърчи и се превърна в тъмни въглени. — Сега го признавам. Сега е твърде късно да ти благодаря или да ти се отплащам с някаква добрина — продължи Алис. — Ти се грижеше за мен като майка, а аз те предадох като враг. Сега призовавам обичта ти към мен, твоята майчина любов. Ти ми каза, че не ми остава много. Дай ми свобода през това кратко време. Остави ме да живея живота си, Морах. Не ме преследвай.