За миг тя замълча, наклонила глава встрани, сякаш се ослушваше за отговор. Тежкият, димен мирис на смирната изпълни кухнята. Прислужникът, който се стараеше да не гледа Алис, завъртя шиша по-бързо: скърцането на шиша зазвуча като скимтене.
Алис чакаше.
Не се случи нищо.
Морах си беше отишла.
Алис се извърна от огъня с ясна усмивка, и кимна на готвачката.
— Всичко е свършено, дрехите са изгорени, а огнището е почистено — каза тя мило. — Какво приготвяш за вечеря на господаря?
Готвачката ѝ показа дузината печени пилета, които чакаха да бъдат оваляни в специална паста от бадеми, ориз и мед, които вече бяха готови за смесване, сандаловото дърво, което трябваше да придаде розов цвят на сместа.
— Основното блюдо ще бъде пилешко в бял крем — каза тя. — И овнешки пържоли — имам няколко хубави парчета месо. И кълцано месо с ядки, сушени плодове, лук и подправки. Печено еленово месо. Има и риба, камбала, донесена от крайбрежието. Бихте ли искали да приготвя нещо специално за лейди Катрин? — попита тя угоднически.
Алис обмисли предложението.
— Питателни сладки десерти — каза тя. — Нейна светлост обожава сладки неща и има нужда от всичките си сили. Яйчени кремове, може би ломбардски млечен десерт с много сироп.
— Тя става все по-закръглена и хубава — каза готвачката с възхищение.
— Да — каза Алис със сладък гласец. — Става по-дебела с всеки ден. Едва ще има място за лорд Хюго в леглото ѝ, ако стане още по-едра. Изпратете в покоите ѝ чаша греяно подсладено вино с подправки, сладки пудинги и кейкове, тя огладнява много сега, когато е вече в петия месец.
Готвачката кимна.
— Да, Алис — каза тя.
Алис спря на път към вратата, повдигнала едната си вежда.
Готвачката се поколеба. Алис не помръдваше. Възцари се тежка тишина, готвачката срещна сините очи на Алис, после извърна поглед.
— Да, мистрес Алис — каза тя, удостоявайки неохотно Алис с това почетно обръщение. Алис се огледа бавно из кухнята, сякаш предизвикваше някой да възрази. Никой не проговори. Тя кимна на момчето от готварницата, а то припряно остави шиша, за да ѝ отвори вратата към коридора. Тя излезе, без да благодари.
Спря за миг, когато вратата се затвори зад гърба ѝ, и се заслуша, да не би готвачката да възроптае срещу нея, да започне да злослови за амбициите ѝ или да заяви, че тя е вещица. Чу силна плесница, и как неочакваното наказание накара момчето от готварницата да извика.
— Хващай се за работа — каза ядосано готвачката. — Нямаме цял ден.
Алис се усмихна, тръгна по коридора и се качи по стълбите до галерията за жените.
Катрин си почиваше в стаята си преди обяд, а жените, събрали се около огнището в галерията, си открадваха един час безделие. Рут четеше памфлет за значението на литургията, Илайза се беше унесла в блянове, загледана в огъня. Мистрес Алингам дремеше, с килната настрани шапчица. Алис кимна безучастно на всички, подмина ги и влезе в собствената си стая.
Прислужницата беше измела тръстиките от пода, както ѝ беше заповядано, и беше оставила метлата. Алис я взе и премете старателно всяко ъгълче, събирайки прахта и останките от слама в средата на стаята. Внимателно събра всичко и го хвърли в огъня. После взе парцал и избърса навсякъде, навсякъде, където можеше да се е докосвала ръката на Морах или да се е допирала главата ѝ, всяко място, където можеше да се е докосвала полата ѝ или да са стъпвали краката ѝ. Алис обикаляше отново и отново из стаята като малък паяк, който тъче мрежата си. Обикаляше и обикаляше, докато накрая не остана място, което да не беше избърсала. После сгъна парцала отново и отново, сякаш за да скрие мириса на Морах в ленения плат — и го хвърли в сърцето на огъня.
Роптаейки, прислужницата беше донесла нови завивки и покривка за леглото, и Алис ги приглади над единствената възглавница. Изтърси завесите на леглото и ги завърза назад с големи панделки. После отстъпи назад и огледа стаята с лека усмивка.
Щедро бе да отделят такава стая за две лечителки, две акушерки, които трябваше да помагат при раждането на единствения син и наследник. Беше голяма колкото съседната стая, където спяха четирите жени, по две на сламеник. Но като стая за една жена, която спи сама, това беше направо стая за благородна дама. Беше голяма почти колкото стаята на лейди Катрин, леглото беше голямо колкото нейното, драпериите по стените — почти толкова фини. Беше по-студена от стаята на Катрин — със западно изложение и изглед към реката — но по-просторна и проветрива. Алис беше предпочела да не разпръсква по пода нови билки и слама, но стаята миришеше на чисто. Беше светла, тук нямаше следи от женски безпорядък, нямаше гърненца с пудра за лице, нито кремове, нито недоядени захаросани плодове като в стаята на Катрин. Роклите, пелерините, шапчиците и бельото на Алис бяха в едната ракла, всичките ѝ билки, чукалото и хаванът, кристалът ѝ инструментите на занаята ѝ бяха прибрани в другата.