Имаше един стол, с облегалка, но без ръкохватки, и едно столче. Алис придърпа стола до огъня, подпря крака на столчето, и се вгледа в пламъците.
Вратата се отвори. Илайза Херинг надникна в стаята.
— Ето къде си била! — каза тя неловко.
Алис вдигна глава и погледна Илайза, но не каза нищо.
Илайза се озърна и каза, изненадана:
— Измела си.
Алис кимна.
— Няма ли да дойдеш да седнеш при нас? — попита Илайза. — Сигурно се отегчаваш сама тук.
— Не се отегчавам — каза Алис хладно.
Илайза се поразмърда смутено, пристъпи малко по-навътре в стаята, после отново отстъпи назад.
— Ще дойда да спя тук с теб, ако искаш — предложи тя. — Едва ли искаш да си сама. Можем да бъбрим и да се смеем вечер. Марджъри не би имала нищо против да се изнеса.
— Не — каза Алис меко.
— Наистина няма да има нищо против — каза Илайза. — Вече я питах, защото предположих, че ще искаш компания.
Алис поклати глава. Илайза се поколеба.
— Лошо е да скърбиш твърде много — каза тя мило. — Морах беше противна старица, но те обичаше — това беше ясно за всеки. Не бива да скърбиш за нея твърде дълго, Алис. Не е редно да седиш тук съвсем сама, скърбейки за нея.
— Не скърбя — каза Алис. — Не чувствам нищо. Не изпитвам никакви чувства към нея, към вас, жените, или пък към лейди Катрин. Не се тревожи излишно за мен, Илайза. Не чувствам нищо.
Илайза примигна.
— Това е от преживяния потрес — каза тя, опитвайки се да оправдае студенината на Алис. — Имаш нужда от компания.
— Не искам компания и не мога да те пусна да спиш тук — каза Алис. — Хюго ще иска много често да остава насаме с мен тук. Подготвила съм стаята за нас двамата.
Очите на Илайза се разшириха, устата ѝ оформи едно безмълвно „О“.
— Ами нейна светлост? — запита тя, когато успя да проговори. — Тя може сега да не е добре, Алис, но има достатъчно сили, за да те изхвърли обратно на улицата. Хюго никога не би си позволил да я разгневи, докато тя носи неговото дете.
Алис изви устни в хладна усмивка.
— Ще свикне — каза тя. — Сега всичко ще бъде различно.
Илайза примигна.
— Само защото Морах се удави? — попита тя.
Алис поклати глава.
— Това няма нищо общо с Морах. Очаквам дете от Хюго. Ще бъде син. Нима искаш да ми кажеш, че той ще позволи на Катрин да ме командва, когато тя носи негов син, а аз — също?
Илайза ахна задавено.
— Но нейният е законен! — възрази тя.
Алис сви рамене.
— Какво от това? Винаги е добре да имаш повече синове, а Хюго няма друг. Мисля, че ще възпитават и двамата като наследници, докато се уверят, че наистина има сигурен наследник, ти не смяташ ли така?
Илайза задържа вратата и се озърна.
— Това гадателство ли е? — попита тя. — Пророкуване и гадателство?
Алис се засмя уверено.
— Това е познанието на една простосмъртна жена — каза тя. — Хюго спи с мен, откакто се върна от Нюкасъл. Сега, когато очаквам неговото дете, искам стая за себе си и може би някоя прислужница, която да ми помага. Защо би възразила Катрин? За нея това няма да промени нищо.
— Поставяла те е в доста лошо положение преди — каза предупредително Илайза.
Алис кимна.
— Да — каза тя. — Но през цялото време е отпаднала и уморена, а аз съм единствената, която може да успокои страховете ѝ. Ще се вкопчва в мен, каквото и да правя. А аз ще се грижа достатъчно внимателно за нея.
Илайза кимна с неохотно възхищение.
— Дълъг път измина, Алис — каза тя.
— Сега ме наричат „мистрес Алис“ — каза Алис. — Би ли позвънила да донесат вана и ведра с гореща вода? Мисля да се изкъпя.
— Сама си позвъни! — възкликна Илайза, мигновено възмутена.
Алис се надигна рязко от стола и хвана Илайза за раменете, разтърси я и я задържа, приближавайки гневното си лице много плътно до нейното.
— Ще те предупредя само веднъж, Илайза — каза Алис през зъби. — Сега тук всичко е различно. Вече не съм Алис. Нося внука на лорд Хю, от неговия син, който е бил безплоден с всички жени, освен с мен и със съпругата си. Преди мен по важност е само съпругата му. Мога да те смятам за своя приятелка, а мога да те смятам и за свой враг. Но няма да останеш тук дълго, ако сме врагове.