Изведнъж желанието за борба напусна Илайза.
— Голяма си късметлийка — каза тя с вяло негодувание. — Дойде като нищожество, а сега ще те наричат „мистрес Алис“.
Алис поклати глава.
— Дойдох като начетена жена, като лечителка и писар на негова светлост — каза тя гордо. — Аз съм дъщеря на благородна дама. Достойна съм за това. Аз съм толкова достойна да бъда господарка тук, колкото е достойна Джейн Сиймор за короната. Сега позвъни за гореща вода. Ще си взема вана.
Илайза кимна, бавно.
— Да, мистрес Алис — каза тя.
Двама слуги качиха голямата бъчва по витите стълби, внесоха я в стаята на Алис и я оставиха близо до огъня. Една кухненска прислужница дойде с ленен чаршаф и го разстла по стените и дъното на бъчвата. Двама мъже зад нея носеха големи ведра с вряла вода. Изляха я вътре и се върнаха за още две. Алис ги изпрати за пета кофа, която да оставят отстрани до бъчвата с черпак, за да добавя още вода, ако иска. Тя затвори вратата след тях и отвори раклата, в която държеше билките. Имаше сушени орлови нокти и розови листенца в една ленена кесия, тя взе една шепа и ги разпръсна по водата. Имаше и малко шишенце с масло от лайка, и тя натри косата си с него. Седна в горещата вода, облегна се на стената на бъчвата, и разтри цялото си тяло, стривайки цветните листенца по кожата си. Ръцете ѝ се плъзгаха по гърдите и около тях, докато зърната щръкнаха, втвърдени, и тя усети гъделичкане при допира им. Изтръска мократа си коса, остави я небрежно да се спусне като водопад отстрани на бъчвата и от нея закапа вода по пода.
Когато водата изстина, тя се надигна от ваната, уви се в топъл чаршаф и седна самотно и мълчаливо край огъня. Подуши кожата на ръката си над лакътя, чувствено като животинче. Миришеше на полски цветя от листенцата, а светлата ѝ коса ухаеше на мед. Тялото ѝ беше гъвкаво, стройно и прекрасно. Лицето ѝ беше мрачно.
— Довечера — каза си тихо Алис. — Довечера, Хюго.
Глава 20
Алис, изкъпана, напръскана с благоухания, намазана с ароматни масла и облечена в проста синя рокля, със синя панделка на талията, трябваше да чака с всичкото престорено търпение, което бе способна да прояви, през целия дълъг и тягостен ден. Лейди Катрин все още бе твърде опечалена, за да слезе на обяд. Тя хленчеше за компания и Хюго, когато погледна в галерията на жените на път към залата, се съгласи да се храни с нея в стаята ѝ. Така старият лорд остана да се храни сам, в уединение, в центъра на дългата господарска маса, гледайки намръщено изпод тъмните си вежди. Когато отнесоха месните ястия, Алис стана от масата на жените, отиде при него и се наведе до стола му, за да попита нещо. Жените чуха резкия му смях; после той ѝ отвърна нещо с нисък глас и ѝ кимна небрежно към едно столче в края на масата; тя седна и той разговаря с нея, докато обядът приключи. Дейвид, който наблюдаваше как поставят пред тях големия поднос със сладкиши, плодове и сладко вино, ги следеше бдително.
— Алис няма ли вече да седи при жените на лейди Катрин? — попита той стария лорд. — Ваша гостенка ли е тя сега, милорд?
Старият лорд му хвърли искрящ поглед изпод вежди.
— Отегчих се — каза той твърдо. — Нямаше с кого да разговарям. Ако снаха ми е забравила дълга си да се храни на масата ми, а синът ми се оттегля с нея в стаята ѝ като камериерка — какво да правя аз? Да седя като онемял?
Дейвид кимна.
— Попитах само, за да знам къде да поръчам да сложат чашата ѝ — каза той, оправдавайки се. — Ако желаете тази жена да се храни с вас, ще наредя да преместят чашата ѝ тук.
Старият лорд удари с юмрук по масата:
— Когато Катрин отсъства, Алис може да използва нейните блюда и прибори, нали? — настоя той раздразнено. — Кога през целия си живот не съм имал до себе си жена, която да гледам, когато пожелая? А от всички жени в замъка Алис изглежда най-добре. Тя ще седи с мен, когато Катрин не е тук, и може да пие от стъклена чаша и да се храни от сребърно блюдо. Ясно ли е?
Дейвид се поклони мълчаливо. Когато се изправи, видя Алис да го наблюдава, сините ѝ очи светеха развеселено.
— Много ти благодаря, Дейвид — каза тя хладно. — Мило е от твоя страна, че мислиш за удобството ми. Никога нямаше да получа тази покана, ако не беше ти.
Старият лорд се изсмя кратко и щракна с пръсти да донесат още вино. Алис пое гарафата от виночерпеца и наля виното вместо него, навеждайки се напред, така че той видя обещаващата извивка на гърдите ѝ в деколтето на роклята ѝ.