— Седни, Хюго — каза тя любезно, внушителна в голотата си.
Хюго пристъпи покорно към стола, препъвайки се, когато стигна до него. Алис го наблюдаваше внимателно.
— Трудно ли ти е да вървиш, Хюго? — попита тя.
Той отвори уста да проговори, движейки се бавно.
— Трудно ти е да вървиш и да говориш, трудно ти е да посегнеш към мен — каза Алис. — Можеш само да гледаш.
Хюго, с отпуснати мускули, хванат в капана на упойващата напитка, се отпусна на стола си, очите му, потъмнели от разширените зеници, и за миг не се отделяха от бялото тяло на Алис с къдравите златисти косми отпред.
— Ще ти кажа на какво ме научи моята господарка — каза Алис с напевен, омагьосващ глас. — Научи ме да танцувам така, че мъжът да застива на място от страст. — Косата на Алис падаше като светла завеса по раменете и по гърдите ѝ: тя се изви на една страна, а после — на друга. Хюго не можеше да откъсне очи от тялото ѝ.
— Не мога да се движа — изрече Хюго с надебелял глас.
— Тя ме научи да призовавам сестрите си да ме докосват — каза Алис. Ръцете ѝ обгърнаха с длани собственото ѝ лице, затвориха се над гърлото ѝ, заедно се спуснаха надолу по гърдите ѝ и ги погалиха. Зърната, розови и твърди, потрепнаха през завесата от коса. Алис отметна глава назад така, че шията ѝ се оголи, обгърна в длани гърдите си и тръгна към Хюго. — У мен винаги ще има наслада — прошепна Алис. — Винаги ще има наслада, която да дам на този, който я пожелае. Сестрите ми са готови да дойдат при мен във всеки миг, във всеки миг, в който поискам. И са готови да ме галят, да ближат тялото ми и да ме целуват. Можеш ли вече да ги видиш, Хюго? Те идват при нас двамата. Идват да доставят наслада на мен и да угодят на теб.
Той разтвори устни от желание. Алис го възседна, изправена, и потри в устните му първо едната си гърда, а после другата. Хюго търсеше докосването ѝ, въртейки глава като бебе. Ръцете му се присвиха върху бедрата, но не можеше да посегне и да я задържи.
— Моята господарка дойде сега — изрече Алис с благоговеен шепот. — Сега тя е с мен в стаята. О, Господи! Виждаш ли я, Хюго? Тя е гола като мен, а косата ѝ е черна. Нейното докосване изгаря кожата ми като огън, а целувките ѝ ме карат да копнея за още и още. С нея са сестрите ми — десет, двайсет момичета, всичките голи. Всички те са дошли да танцуват за теб, Хюго!
Хюго не можеше да откъсне очи от Алис, но чувстваше сборището от жени около себе си. Усещаше очите им върху себе си и все по-силната топлина на телата им. Алис, наблюдавайки го през цялото време, прокарваше с галещ жест ръцете си през корема към съвършената вдлъбнатина на пъпа си.
— Можеш ли да ме почувстваш, Хюго? — попита тя. — Можеш ли да почувстваш мен, и всичките ми сестри, и моята веща господарка? Можеш ли да ни видиш, всичките голи, можеш ли да видиш звездите в косите ни и усмивките ни?
Хюго потрепери — мощна, неовладяна тръпка, която разтърси цялото му тяло.
— Алис.
Ръката на Алис помилва корема ѝ и се плъзна надолу към къдравите златисти косми.
— Погледни, Хюго — каза тя. — Във всичките ти противни игрички с Катрин, случвало ли се е тя някога да застане гордо пред теб, позволявала ли ти е да я видиш?
Без да каже и дума, Хюго поклати глава.
— Тогава ме погледни — каза Алис. — Аз не се срамувам, не ме е страх. Никой мъж не може да ми причини болка, не страдам по никой мъж. Сестрите ми и аз си даряваме взаимна наслада, която никой мъж не би могъл да ни дари. Но ние ще ти позволим да бъдеш с нас, Хюго. Ще ти позволим да легнеш с нас, да играеш с нас, да ни възбуждаш. — Тя раздели с две ръце космите и деликатно потри с показалец своята розова, разтваряща се плът.
— Дай на мен — каза Хюго настойчиво. — Дай на мен, Алис.
Тя отново вдигна глава към него, и му се усмихна подигравателно.
— Ах! Трябва да почакаш — каза тя. — Трябва да почакаш, докато можеш да ни видиш всичките. Всичките ми сестри искат да ги вкусиш, всички до една искат да те докоснат. Всички жадуваме за твоето докосване, Хюго. Сестрите ми и аз. Виждаш ли ни? Виждаш ли ни сега?
— Мога да видя теб — каза Хюго. — И мога да ги почувствам, мога да почувствам ръцете им върху мен.
Алис се приближи изведнъж.
— По косата ти и по лицето ти, Хюго — прошепна тя. — Можеш ли да почувстваш устните им по лицето и по врата си? Можеш ли да усетиш уханието им, Хюго? Аромата на косите им и тяхната пот, и тяхната влага? Те са готови за теб. Копнеят за теб. Мислиш ли, че можеш да ни доставиш наслада? Мислиш ли, че ще успееш да доставиш наслада на всички ни?