Хюго отметна глава назад и изстена. Алис подразни отворената му уста с едното си зърно, после с другото, а после плъзна мокрите си пръсти в устата му.
— Това е нейният вкус — каза тя. — Това е вкусът на моята сестра, на Небесната Богиня. Харесва ли ти?
Хюго смучеше трескаво, челото му беше влажно от пот, тъмните му къдрици прилепваха към лицето, измъчваше го неудовлетворена похот.
— Да — каза той. — Сега я виждам! Виждам бялото ѝ тяло и косата ѝ.
Алис се наведе напред и потри гърди в лицето му, ахвайки леко, когато наболата му брада одраска зърната ѝ.
— Това е моята сестра, Слънчевата Магьосница — каза тя. — Чувстваш ли топлината на кожата ѝ? Тя е безсрамна, Хюго! Не я интересува нищо, освен похотта и насладата!
Хюго изстена високо и блъсна с глава движещите се гърди на Алис.
— Дай ми своята топлина, Слънчева Магьоснице — настойчиво пожела той. — Искам твоето безсрамие.
Алис се смъкна леко към скута му, стройните ѝ бедра го обхванаха.
— Тя идва да седне върху теб — прошепна тя. — Звездната Богиня иска да почувства тялото ти между краката си.
Омаята на земния корен не позволяваше на Хюго да се движи. Той можа само да извие гръб, когато Алис се смъкна ниско и се отдръпна, сниши се пак, а после, поддавайки се на собствената си похот, го стисна с бедра и започна да се търка в панталона му, в уплътнението отпред.
— Искам… искам… — заекна Хюго. От устата му се стече слюнка, очите му се бяха извъртели и се виждаше само бялото.
— Искаш всички ни — каза Алис. — Всяка една от нас по всеки начин, който можеш да си представиш.
— Да — каза Хюго. — Алис, моля те!
Алис развърза панталона му: той беше гол отдолу. Той се изви нагоре и тя смъкна тялото си надолу, за да го посрещне. Когато се сляха, тя почувства как у нея нахлува мощен прилив на наслада и се вкопчи в плътните подплатени рамене на жакета му, докато вълните на насладата я заливаха отново и отново.
— Тя е тук! — възкликна Алис тържествуващо. — Господарката те е пленила. Отвори очи и я погледни. Посяваш семето си в нея, отвори очи и виж господарката, на която никога няма да намериш равна, никога няма да замениш, никога няма да отблъснеш.
Хюго, почти ослепял от упойката, отвори с усилие очи и я видя.
— Мистрес… милейди… Алис! — възкликна той изненадано.
— Аз съм господарка само на себе си — каза Алис, ликуваща в силата си. — Най-сетне сама съм си господарка.
После падна напред, сключи ръце около врата му, чу рязкото му ахване, когато тялото му се стегна и запулсира в нея, а после притихна.
Когато се успокоиха, тя се надигна, отдръпна се, придърпа около раменете си наметката и хвърли шепа борови шишарки върху огъня. Върна гарафата с вино и чашите обратно в раклата, като през цялото време наблюдаваше дълбокия, подобен на транс сън на Хюго; клепачите му потрепваха, сякаш сънуваше нови и нови разюздани оргии. Той изстена веднъж-дваж и надигна хълбоци нагоре, в пустотата.
Алис сложи нов пън върху огъня и разпръсна борови иглички върху него, така че стаята замириса сладко на смола. После придърпа столчето, седна, обвила колене с ръце, и зачака Хюго да се събуди от сънищата, чиито толкова ярки цветове, остри миризми, и интимни докосвания бяха по-силни от действителността. Алис гледаше как любимият ѝ мъж се изправя и се мята рязко назад в стола си, издава отново хълбоци напред, в опиянен екстаз, зовейки я по име веднъж, после още веднъж; и се почувства толкова далеч от него, сякаш вървеше по студения речен бряг в заснежената пустош, а той лежеше мъртъв и вцепенен в гроба.
Той се съвземаше бавно. Примигна и се огледа слисано наоколо, поклати объркано глава, а после впери поглед в Алис, спокойно седнала до огнището, с коса, спускаща се като водопад по голите рамене, с отметната назад пелерина. Светлината на огъня играеше в хиляди топли отсенки на прасковения цвят по голата ѝ кожа.
— Алис — каза той, — кое време е? Колко дълго съм спал? Яви ми се такъв сън!
Алис се усмихна спокойно, със загадъчен поглед:
— Почти е време за вечеря — каза тя. — Не си спал, това не беше сън. Бях тук, ти беше тук, всички те бяха тук с нас през цялото това време.
Хюго се надвеси напред и сграбчи ръцете ѝ.
— Наистина ли? — запита той. — Не е било сън? Били са тук, сестрите ти? И сме били заедно, всички?
Алис се засмя с дълбок звънлив смях, преливащ от наслада.
— О, да — изрече тя с глас, мек като коприна. — Всички бяхме тук и ти се наслади на всяка една от нас. Беше толкова хубаво, Хюго, нали?