— Да — съгласи се Хюго, замаян. — О, да. Боже мой, Алис. Чувал съм за такива неща, но никога не съм и сънувал, че могат да се случат. Но ги видях! Докоснах ги.
— Докосна ги! — съгласи се Алис, с усмивка. — Докосна всички ни. Обещах ти преживяване, надминаващо всяко, което някога си имал. Какво очакваше, Хюго? Някакви хитрини на развратница? Или противните жестокости, които си позволяваш с Катрин? Мога да ти дам това, за което си мечтаеш — върха на желанията ти, най-хубавото от тях.
Хюго се облегна в стола и отново затвори очи.
— Чувствам се пиян — каза той. — Чувствам се така, сякаш съм пил една седмица, а после съм сънувал в продължение на година.
Алис сви рамене.
— Времето не означава нищо, когато си с всички нас — каза тя. — А целувките ми и целувките на сестрите ми са като силно вино за един мъж.
Хюго отвори очи и я погледна: внезапно погледът му бе станал проницателен.
— Това някаква измама ли е? — попита той остро. — Да не би да си скроила някоя хитрост? С билки или отрови, или нещо подобно? Кажи ми истината, Алис. Никога не бих пожелал повече удоволствие, от онова, което ми даде — но сега съм буден и искам да знам истината. Не съм някакъв селяндур на панаир, когото можеш да заблудиш. Това не променя любовта ми към теб — така че ми кажи. От виното, което ми даде, ли беше? Или имаше някаква друга измама?
Алис се засмя.
— Ти ми кажи, Хюго — каза тя. — Бил си пиян много пъти — бил ли си някога надарен с такава мъжка мощ, когато си пил? Виждал ли си сестрите ми преди, независимо дали си бил пиян или трезвен? Събуждал ли си се някога с бистра глава, чувствайки се силен, след като си пил?
Тя залагаше на силата на упойващата гъба.
— Знаеш какво си видял. Знаеш какво си направил! Дали е била една жена, или двайсет? Удоволствие от една жена ли изпита, или от двайсет? Аз ли бях, или господарката на сънищата ти, приела моя образ, заедно с всичките ми лукави, съблазнителни сестри?
Хюго кимна, облегна се назад и отново затвори очи.
— Силна, най-силна магия — каза той. — Вие бяхте много, наистина много. И ти, Алис, като повелителка на всички тях.
Алис се усмихна, надигна се от столчето и застана пред него.
— Да — каза тя спокойно. — Аз съм повелителка на всички тях. Аз владея силата си. И винаги, когато пожелая, мога да те даря с насладата, която изпитваш с нас. Винаги, когато поискаш, и винаги, когато се съглася.
Очите на Хюго потъмняха от последните следи от омаята и от желание.
— Значи ще дойдат отново? — попита той.
Алис се усмихна.
— Когато ги призова — каза тя. — Сестрите ми и аз — ние обичаме да си играем с теб, Хюго.
Хюго се усмихна.
— Алис — каза той. — Любов моя.
Глава 21
През цялата следваща седмица и през седмицата след това, Катрин беше ленива и уморена. Сутрин жените, които ѝ прислужваха, намираха възглавницата ѝ влажна от пот и сълзи. Нощем спеше лошо, сънувайки отдавна починалата си майка и баща си, който бе наклеветен, че е говорил предателски думи против краля, и бе умрял в студените килии на тъмницата в Йорк, в очакване на процеса срещу него. Денем скърбеше за Морах — за единствената приятелка, която си беше създала през всички години, които бе прекарала като повереница на лорд Хю и съпруга на младия Хюго. Сякаш загубата на Морах се беше прибавила към всички загуби, които бе понесла през живота си, и скръбта ѝ заради всички тях беше преляла и се процеждаше от очите ѝ, между краката ѝ, от самите пори на кожата ѝ, в постоянна, неспирна, студена влага.
Катрин, която се държеше тиранично с дамите си и грубо със слугите, спря да дава заповеди или да предявява искания. Алис нямаше нищо какво друго да прави освен да седи с Катрин сутрин, преди обяда, а после отново следобед, когато Хюго излизаше да язди сам. Катрин пиеше много билково вино — френско червено вино — за което Алис я уверяваше, че ще укрепи кръвта ѝ, а на обяд и вечеря лапаше като прасе в кочина, с безсрамна лакомия. Замаяна и сънлива от виното, оригваща се от изобилната и пикантна храна, и отпаднала, докато навлизаше в петия месец на бременността си, Катрин дремеше на леглото си всеки следобед, и заспиваше веднага след вечеря. Ако Хюго пожелаеше, двамата с Алис можеха да бъдат заедно цял следобед и цяла вечер, докато жена му дремеше, а след като тя потънеше в пиянски сън — и цяла нощ.
А той имаше желание, и то какво. Земният корен упражняваше мощната си магия почти всеки ден и Алис откри, че той имаше нужда от все по-малки и по-малки дози, за да потъне в своите похотливи блянове. Когато изплуваше от тях, със замъглени очи и отпуснати мускули, винаги казваше на Алис, че тя е неговата любима, неговата единствена любов. След месец на замаяно, изпълнено с халюцинации любене той изглеждаше толкова пристрастен към самата Алис, колкото и към земния корен. Не беше нужно тя да плете блянове и фантазии — нейният мирис, вкусът ѝ, насладата, която му доставяше тялото ѝ, стигаше, за да го хвърли в трескава похот. Алис го беше хванала като в капан в гъстите, непроходими гори на собствените му желания и Хюго изобщо не се бореше да се освободи.