— Хвана го на въдицата си, нали? — попита я старият лорд една сутрин, докато тя гледаше как Хюго прекосява вътрешния двор под прозореца на кръглата кула.
— Милорд? — попита тя, без да се обръща. Сега, когато гледаше Хюго, сърцето ѝ се стопляше от сладка искрица на чувство за собственост: сега Хюго беше неин, никоя друга жена дори не го изкушаваше. На мигновените му изблици на похот, на безгрижното удовлетворяване на страстта му в тъмни входове беше сложен край, всички жени в замъка го знаеха. Хюго беше увлечен, луд по мистрес Алис. Единствената жена, която не го знаеше, бе лейди Катрин.
— На въдицата си — повтори старият лорд. — Захапа кукичката, оплете го в мрежата и го измъкна на сушата. Много ли се мята той в мрежата, хубава Алис? Или е от онези, по-студенокръвните — стигат му и два тласъка?
Алис се изкикоти неволно.
— Тихо — каза тя. — Не подобава да се говори така за младия лорд.
— А той продължава ли да говори за Лондон? — попита настойчиво старият лорд. — Казва ли, че смята да отиде в двора и да ме изостави? Споменава ли онова свое проклето плаване?
Алис се усмихна с гордост.
— Ни най-малко — каза тя. — Пътуването все още занимава ума му, още е решен да получи хилядата паунда. Но с кораба ще отплават други, сега той няма да напусне замъка. Мога да го задържа.
— Задръж го, докато онзи кораб потегли от пристанището, и ще имаш моята признателност — изръмжа старият лорд. — Можеш ли да го задържиш до следващата пролет?
— Той няма да ме остави, докато нося неговото дете — каза Алис. — Освен това познавам Хюго: когато види сина, с който ще го даря, той няма да може да се откъсне от нас. Ще го опазя заради вас, милорд.
Лорд Хю кимна.
— Погрижи се да го направиш — каза той. — Но недей да му пречиш да управлява земите. Трябва да ги обикаля, да разговаря с хората. Понякога на пазарите ни лъжат с налозите, които ни дължат. Някои ферми изостават с плащането на наема вече месеци наред. Арендатори умират, женят се, раждат, променят сумата на наемите си и не ни плащат такси. Във всяко село има агент, който ни докладва и ни събира налозите. Всеки от тях взема дела си от онова, което по право е наше. Строи се новата му къща, и аз съм сигурен, че работниците нарочно не бързат. Редно е той да налага навсякъде правата ни, а не само да наднича под полата ти, Алис.
Алис поклати глава.
— Катрин е тази, с която той седи през деня — каза тя. — Бих излизала да яздя с него, какво би било по-добре за всички нас от това не само неговите очи и уши да следят за всичко наоколо, а и моите? Но Катрин го задържа у дома през часовете, които той преди прекарваше извън замъка. Ако негодувате, че той занемарява работата си по вашите земи, тогава Катрин е тази, която би трябвало да вините.
Старият лорд се намръщи.
— Още ли е болнава? — попита той нетърпеливо. — Какво я мъчи?
Алис сви рамене.
— Отпаднала е — каза тя. — Чувства се слаба. Храни се, за да поддържа силите си, но колкото повече яде, толкова повече натежава и толкова по-ленива става. Като че ли силите и жизнеността ѝ се топят. Може би ще се почувства по-добре, когато времето се затопли. Тя има нужда от слънце. И още тъгува за Морах.
Старият лорд присви и повдигна раздразнено рамене, заприличвайки на ядосана хищна птица.
— Липсва ѝ старата вещица, така ли? Би трябвало да се срамува от себе си.
Алис се усмихна слабо.
— Странно е, нали? — каза тя. — Бихте си помислили, че скърби за родната си майка. А аз, която съм отгледана от Морах, я познавам такава, каквато наистина беше, и не скърбя кой знае колко. — Тя замълча, после допълни: — Сякаш аз съм благородна дама и господарка на замъка, а не тя.
Старият лорд лукаво повдигна вежда и я изгледа.
— Не — каза той кратко.
Алис го погледна.
— Не си го и помисляй — посъветва я старият лорд. — Радвай се на това, което спечели, мистрес Алис. Стигна до толкова високо положение в този замък, колкото беше възможно. Приятно ми е да бъдеш около мен, Хюго е луд по теб, сега дори Катрин те харесва и се нуждае от теб, пък носиш и в утробата си моя внук. Но ако се опиташ да преобърнеш естествения порядък, ако се опиташ да си пробиеш път в средите на знатните, ще наредя да те изхвърлят обратно на бунището. Тук не е кралският двор. Не можеш да натрупаш състояние, като лежиш по гръб.