Сините очи на Алис проблеснаха остро от гняв, но тя не каза нищо.
— Чуваш ли ме? — настоя старият лорд.
— Чувам ви — каза тя спокойно.
— Запази амбициите си за своя син — напомни ѝ старият лорд.
Алис му се усмихна.
— Както желаете, милорд — каза тя вежливо. — Какво дете ще бъде той!
— Да — каза старият лорд, все още раздразнен. — Позвъни за отец Стивън, искам да ми чете. Липсваше ми, докато беше на път, далеч от нас.
— Аз ще чета — предложи Алис, като тръгна към масата и книгите.
— Искам отец Стивън — каза старият лорд. — Искам мъжки глас. Жените са нещо хубаво, стига да си знаят мястото, Алис. Но човек може да се умори от тях.
— О, да — съгласи се Алис. — Понякога много се уморявам от бъбренето в галерията — такива клюки и глупости! Такава врява вдигат тези глупави жени, които нямат какво друго да правят, освен да ядат и да стават все по-дебели и мързеливи. Веднага ще ви доведа отец Стивън, и ще изпратя Хюго при вас, когато се прибере у дома. Той може да ви разкаже за новата къща, днес отиде да нагледа строителите.
Старият лорд се ухили иронично, забелязвайки как Алис бе преобърнала оплакването му.
— Умна малка уличница — каза той тихо.
Алис се усмихна в отговор, направи му прелъстителен реверанс, и бързо излезе от стаята.
В галерията за жените Катрин не беше станала от леглото си, макар че наближаваше пладне и беше време за обяд. Рут беше в стаята ѝ и ѝ показваше една след друга различни рокли. Катрин раздразнено отхвърляше всички с махване на ръка.
— Не ми стават — каза тя. — Това бебе става все по-едро и по-едро. Трябваше да ги преправиш, трябваше да отпуснеш шевовете, Рут. Казах ти да го направиш, а ти си мързелива и немарлива.
Рут поклати глава.
— Наистина ги преправих, милейди — каза тя тихо и уплашено. — Преправих ги, както ме помолихте. Но това беше миналата седмица, милейди. Изглежда, че сте наедряла още в талията.
Катрин въздъхна и се облегна назад.
— Издувам се като мехур — каза тя жаловито. — Това бебе ме изтощава. — Тя стрелна с поглед Алис, която стоеше на прага, и попита жално: — Не можеш ли да ми помогнеш, Алис? Толкова съм уморена.
— Добре ли се храните, имате ли апетит? — попита Алис, като пристъпи напред и положи длан върху челото на Катрин. Кожата ѝ беше мазна и влажна. Катрин обърна лице към Алис.
— Толкова си хладна — каза тя. — Ръцете ти са толкова хладни и благоуханни. Иска ми се да можеше да ми е хладно.
— Изпихте ли греяното вино с подправки? — попита Алис. — Изядохте ли си бисквитите?
— Да — въздъхна Катрин. — Но не се чувствам гладна, Алис. Не искам да обядвам.
— Трябва да ядете — прекъсна я Илайза Херинг. — Трябва да поддържате силите си, милейди.
Алис кимна.
— Тя е права, милейди. Трябва да мислите за бебето. И да поддържате собственото си здраве. Трябва да се храните.
— Болят ме краката — оплака се Катрин.
Алис отметна назад завивките на леглото. Глезените на Катрин бяха отекли и порозовели, прасците ѝ, коленете, дори бедрата, бяха заприличали на сюнгери от натрупалата се тлъстина, а кожата беше бяла и подпухнала.
— Трябва да ходите — каза Алис. — Трябва да ставате и да се разхождате всеки ден, милейди. Да се разхождате на чист въздух, или дори да яздите. Можете да яздите някой бавен и кротък кон.
Катрин извърна глава от прозореца, където небето синееше, а по него се плъзгаха няколко ивици бели облаци, които вятърът отвяваше на изток.
— Прекалено съм уморена — каза тя. — И ти казах, Алис, болят ме краката. Що за лечителка си? Когато ти казвам, че ме болят краката, ти ми нареждаш да ходя! Ако ти кажа, че съм сляпа, ще ми кажеш ли да гледам по-внимателно?
Алис се усмихна съчувствено.
— Бедната Катрин — каза тя със сладък глас.
Рут се ококори, когато чу Алис да нарича Катрин с кръщелното ѝ име, но лицето на Катрин светна.
— Морах ме наричаше така — каза тя печално. — И помня как майка ми ме наричаше така — „бедната Катрин“.
Алис кимна.
— Знам. Бедната, бедната Катрин — каза тя нежно.
— Чувствам се толкова уморена! Чувствам се толкова нещастна! — избухна Катрин. — Откакто Морах си отиде, имам чувството, че нищо не си заслужава усилието. Не мога да си направя труда да стана от леглото, не мога да си давам труд да се обличам. Иска ми се Морах да беше тук. Иска ми се тя да беше още тук.