Алис се усмихна.
— Не, не мога да си представя Катрин да работи, за да се изхранва — каза тя.
— Ще имам домашна прислуга и коняри за конюшните, а Катрин ще задържи дамите си, и Дейвид ще остане с нас, разбира се. Но войниците могат да си вървят, а също и ковачът, началникът на конницата, ще премахна и пекарницата, и кръчмата. Можем сами да си приготвяме ейл и да си печем хляб, но вече не е нужно да храним целия замък.
Алис кимна.
— Новата ти къща ще бъде само за теб — каза тя. — Само за теб и за хората, които избереш да държиш край себе си.
Хюго кимна.
— Ще се отърва от хрантутниците, които не правят нищо, за да се издържат, а само ядат и безделничат — каза той.
Алис се засмя — лек, кръшен смях.
— Тогава ще трябва да разчистиш женската галерия! — възкликна тя. — Защото там се безделничи и се яде повече, отколкото където и да е другаде в замъка!
Хюго се ухили.
— Ще видя дали Катрин може да се задоволи с по-малко дами — каза той. — Но не бих желал да я лишавам от подобаваща компания.
Алис сви рамене.
— Напоследък тя не изпитва особено удоволствие от нищо — каза тя. — Не прави нищо друго освен да лежи в леглото си, да въздиша и да яде. Не е шила в галерията от дни. Става само за да се храни с теб. Хюго, не знаеш колко ленива е станала.
Хюго се намръщи.
— Това едва ли е добре за детето — каза той.
Алис поклати глава.
— Многократно я умолявах да направи усилие, да стане от леглото и да се разходи малко, дори да е само из галерията. Времето става по-ясно и хубаво, тя може да седи в градината и да диша чист въздух. Но тя не иска. Чувства се уморена през далото време и плаче за Морах и за родителите си. Ще трябва да бъдеш търпелив с нея, Хюго. Тя е стара за зачеване на първо дете, и е била безплодна в продължение на много години. Тялото ѝ не е младо, гъвкаво и силно. А и нравът ѝ е меланхоличен.
В продължение на няколко минути цареше мълчание.
— Да пуснем ли конете в дек галоп? — попита Хюго рязко. — Можеш да се справиш с коня на Катрин, нали?
Алис се засмя.
— Чувствам се така, сякаш тази кобила е моя собствена — каза тя. — Разбира се, че може да яздим в лек галоп. Не съм ли ти казвала, че не се боя от нищо, когато сме заедно?
Хюго и се усмихна в отговор.
— Е, аз се боя достатъчно, за да искам да те опазя, когато носиш моя син — каза той.
Алис поклати глава:
— Той е на сигурно място в утробата ми — каза тя. — И никога не съм се чувствала по-добре или по-щастлива в живота си. С твоята любов имам всичко, което някога съм искала. Мога да яздя в лек галоп! Чувствам се така, сякаш мога да полетя!
Хюго се засмя и докосна леко ловния си кон с пети. Едрият кон в миг се устреми напред. Кобилата на Алис го последва незабавно и препусна бързо напред. Алис подскачаше на седлото, вкопчена в лъка му, молейки се Хюго да не погледне назад и да я види пребледняла и изплашена.
Не я видя. Яздиха няколко минути така по пътя, слугите се движеха в лек галоп зад тях. После Хюго дръпна поводите и дорестият кон и кобилата спряха рязко. Алис политна напред към шията на кобилата. Тя се хвана здраво за седлото, надигна се с усилие и се намести отново.
— Ето — каза той. — Тук ще бъдат портите. Ще вдигна голяма стена навсякъде около землището и ще оставя земята вътре както си е: дървета, храсти и трева. Ще оставя вътре зад стената да се разхождат елени, може би дори глигани, за да мога да ходя тук на лов. Тук, край портите, ще има къщичка за вратаря. Никакво помещение за стражите, никакви войници. А оттук ще тръгва алея към входната врата.
Той посочи пред тях. Алис видя двайсетина мъже, които копаеха и пренасяха пръстта.
— От тухли ли ще бъде къщата, или от камък? — попита Алис.
— Колоните на къщата са от камък, но фасадата ще бъде от тухли — каза Хюго гордо. — Тези тухли са красиви, в топъл цвят. Изглеждат добре на фона на камъка. Правят тухлите и ги пекат тук.
— А камъкът? — попита Алис небрежно, като се оглеждаше наоколо.
— От абатството — каза Хюго. — Поръчах да докарат камъните тук. Някои от тях са с красиви изваяния по тях. Ще използвам също и плочите от покрива им, и някои от гредите, които не бяха изгорени. Ще ти бъде ли забавно, Алис, да се любим под покрива на монахините?
Алис почувства как кожата ѝ изстива. Извърна се.
— И не е далече от реката — каза тя. Гласът ѝ беше напрегнат, но Хюго не забеляза нищо.
— Може да я отклоня, да я препреча с бент, и да направя няколко езерца — каза той. — За риболов и за наслада. Обичам шума на водата. Това е единственото нещо, което ще ми липсва, когато напуснем замъка — шумът на реката.