Алис кимна.
— Ще трябва да имаш и хубави градини — каза тя. — Ще наглеждам засаждането на лехи с билки и подправки, и на друга, истинска градина с красиво подрязани живи плетове. Трябва да има още овощна градина и птичарник!
Хюго се засмя.
— Да, ще го направиш — каза той.
— И помещение за приготвяне на отвари — каза Алис. Мислено усети чистия, лек мирис на помещението за приготвяне на отвари в манастира. — Ще имаме градина с лечебни растения, билкова градина, и помещение за приготвяне на отвари, където ще приготвям лекарства за теб и мен, и за нашето семейство.
— Можеш да вземеш някои от пособията на монахините — каза Хюго. — Много от нещата бяха изнесени непокътнати. Чукала и хаванчета, и мерителни стъкленици, и други подобни. Също и няколко хубави стъклени бутилки със златни надписи.
Алис почувства как устата ѝ пресъхва. После кимна, отметна глава назад и се засмя — висок, безразсъден смях.
— Да — каза тя. — Защо не! Можем да използваме всичко, което монахините са имали и което си взел от тях. Защо да се пропилява? Защо трябва нещо да се съсипва? Нека вземаме всичко, което ни трябва, докато направим къщата точно каквато я искаме!
Хюго скочи от коня си и протегна ръце към нея. Алис се плъзна от коня си и се облегна на него, когато той я прегърна плътно.
— Обичам те, Алис — каза той. — Обичам жаждата ти за живот. Би откраднала дори ризата на някоя стара монахиня, нали — ако имаш нужда от нея?
Алис погледна нагоре, към смуглото му усмихнато лице.
— Бих го сторила — каза тя. Изведнъж я обзе яростна, опустошителна радост. — Не мога да търпя монахините — вечно се изповядват и се пазят, и избягват греха. Искам да живея сега. Искам да имам своите радости и удоволствия сега. Ако съм прокълната грешница, тогава поне ще приема наказанието си, докато вкусът на всичко, което съм искала, е още топъл върху езика ми.
Хюго се засмя заедно с нея.
— Трябва да направиш някаква магия тук — подтикна я той. — Когато работниците си тръгнат някоя вечер, ще дойдем и тогава можеш да призовеш дивите си сестри, та да легнем заедно на земята, между недовършените стени, да пропъдим спомена за монахините от самите камъни и плочи, и да посветим къщата на самите нас и на нашето удоволствие!
— О, да! — изрече глухо Алис. — Да.
Глава 22
— Искам зелена рокля — каза Алис лениво. Тя и Хюго се бяха проснали на високото легло в нейната стая. По стената имаше нови драперии с тон в новите завеси на леглото. В огнището гореше огън от благоуханни борови шишарки, поръсен с щипка тамян. Отвън лятното небе беше изпъстрено със златисти ивици, докато слънцето бавно залязваше. — Искам зелена копринена рокля за лятото.
Хюго повдигна един кичур от златистокестенявата ѝ коса.
— Скъпо момиче си ти — каза той безгрижно. — Подарил съм ти безброй ярдове коприна, за безброй рокли. А и без това нямаш право да носиш коприна.
Алис се изкиска с нисък, ленив смях.
— Можеш да ми я дадеш като предзнаменование — каза тя. — Баща ти ми обеща земя и пари, когато се роди синът ни. Тогава ще бъда свободен земевладелец.
— Така ли ти обеща? — Хюго изглеждаше изненадан. — Въртиш го на пръста си, моя малка вещице, нали? Не знам някога преди да е раздавал земя. Дори Мег, любимата му държанка, не получи земя от него! Много се е привързал към теб, нали?
Алис го погледна самодоволно.
— Обича ме, сякаш съм негова дъщеря — каза тя със сдържано задоволство. — И държи да отида с него, когато косите последното сено. А аз искам нова зелена рокля. Един търговец ми я показа вчера. От чиста коприна е, ще струва цяло състояние. Той я донесе да я покаже на Катрин, но тя няма да се побере и в чергило за каруца. Вместо това той я показа на мен, и така копнея за нея, Хюго!
Хюго се изкиска.
— Упорито момиче! Имаш толкова рокли, колкото и Катрин — бих могъл да се закълна в това.
Алис въздъхна и го целуна леко по голото рамо, докато той лежеше отпуснат в леглото ѝ, с ръце и крака, позлатени от слънчевата светлина, която влизаше през прозорчето.
— Не — каза тя. — Катрин има повече рокли от мен. Има всички рокли от майчините си ракли. А ти си ѝ купувал повече рокли, отколкото си купил за мен.
Хюго поклати глава.
— Проклет да съм, ако мога да се сетя кога — каза той. — Не съм ѝ купувал повече от една на година през всички години, откакто сме женени. Но ти, Алис? Ти искаш по една рокля на седмица!
Алис се усмихна.
— Защо да нямам толкова рокли, колкото Катрин? — попита тя. — Предпочиташ да видиш в нова рокля мен, вместо нея, нали? И би предпочел да разсъбличаш мен, вместо нея, нали?