Хюго сви рамене.
— Колко има тя? — попита той с престорено отегчение.
— Дванайсет — каза Алис.
Хюго я претърколи по корем. Алис видя, че очите му светеха, а той се смееше.
— А колко имаш ти, моя малка вещице? — попита той.
— Единайсет! — каза тържествуващо Алис. — А сега искам зелена рокля!
— Тогава ще бъдеш ли удовлетворена? — запита Хюго.
Алис седна в леглото, отметна косата си назад и се плъзна нагоре по тялото му, притискайки се към гърба му. Издаде леко хълбоци напред, побутвайки топлия, гол задник на Хюго.
— Нима искаш да съм удовлетворена? Удовлетворена и закръглена? Дебела и уморена? Скучна? — попита тя. Тласъците ставаха по-силни с всяка дума. Хюго изстена и затвори очи.
— Вещица — каза той под нос. — Би накарала дори мъртвец да почувства желание.
Алис се засмя и обви ръце около кръста му. Ръката ѝ се плъзна между корема му и измачканите чаршафи на леглото ѝ. Тя намери пениса му и го хвана здраво. Хюго изстена и се опита да се обърне.
— Не — каза Алис, шепнейки в ухото му. — Държа те във властта си, Хюго. Ще те държа така!
Хюго продължи да се бори само за миг, а после, тъй като ръката на Алис го притискаше настойчиво, той зарови лице по-дълбоко в леглото и почувства как тя неспирно се притиска на тласъци към тялото му, а ръката ѝ се движеше, докато той се отпусна неподвижно с бавен стон. Алис положи буза върху запотената му плешка, и се отпусна, протягайки се като змия.
Хюго тръсна глава като човек, който се събужда от дълбок и упоителен сън, и се претърколи.
— Алис, любов моя — каза той.
Тя му се усмихна.
— Зелената рокля — заяви тя. — И панделки и ръкавици в тон с нея.
Той я взе в обятията си.
— Хиляда рокли — каза, като целуваше шията ѝ, вдлъбнатината на ключицата ѝ и разрошената ѝ коса. — Хиляда рокли в зелено, в сребристо, в кралско пурпурно или златисто. Каквото пожелаеш.
Алис се отпусна назад и затвори очи. Хюго я целуна по гърдите, а после зарови нос в корема ѝ.
— Още си много слаба — каза той замислено.
Очите на Алис се отвориха, тя му се усмихна:
— Питах се кога ще забележиш — каза тя.
Той седна в леглото.
— Да забележа какво? — попита. — Какво би трябвало да забележа?
Алис се протегна като котка.
— Ами, че бебето на Катрин я прави все по-дебела и по-ленива с всеки ден, и че моето бебе ме остави слаба и стройна като девица.
Хюго сви рамене.
— Помислих си единствено, че различните жени понасят бременността си по различни начини. Но какво от това, Алис?
— Излъгах те — каза Алис хладно. — Излъгах теб и лорд Хю. Казах, че съм бременна, когато всъщност не бях.
Хюго се задави.
— Какво си направила?! — възкликна той.
— Излъгах — повтори Алис простичко.
Хюго протегна ръка и обърна лицето на Алис към своето. Бръчките в основата на веждите му се задълбочаваха, устата му беше сурова и мрачна.
— Каза, че носиш моя син, и излъга мен и баща ми?
Алис кимна без страх.
Хюго я отблъсна от себе си и стана от леглото. Наметна жакета около раменете си и се взря през прозорчето към реката и зелените хълмове отзад.
— Защо? — запита той, без да се обръща.
Алис сви рамене.
— Морах току-що беше умряла — каза тя. — Страхувах се, че може да обвиниш и мен, и да наредиш да ме отпратят. Катрин ме мразеше, когато ме видя за пръв път; ако знаеше, че сме любовници, щеше да се обърне пак срещу мен. Баща ти се интересува най-вече от това да имаш син, който да те наследи. Имах нужда от нещо, което да ми осигури безопасност тук.
Хюго се обърна отново, за да я вижда.
— Ти си интригантка — каза той с неприязън. — Опита се да ме впримчиш.
Алис седна, нахлузи долната си риза през главата и се измъкна от леглото, като връзваше връзките на раменете на бялата си ленена рокля, докато вървеше към него.
— Ти сам се вкара в капан — каза тя. — Страстта ти към мен те впримчи така, както никоя лъжа не би могла да го стори.
Хюго протегна ръка и докосна основата на врата ѝ. Пулсът ѝ биеше равномерно, неускорен от тревога, под пръста му.
— Не носиш моето дете — каза той с нескрито разочарование.
Алис му се усмихна.
— Не го носех, когато ти казах преди — каза тя. Сините ѝ очи блестяха. — Но вече не съм лъжкиня! Сега очаквам дете, както предсказах. Пропуснах месечното си кървене този месец и скоро ще бъда по-дебела, отколкото би могъл да си пожелаеш.
Лицето на Хюго, сгърчено в смръщена гримаса, се отпусна и стопли.
— Синът ни ще се роди през април — каза Алис с непоклатима увереност. — Радвам се, че е така, Хюго. Когато се любихме за пръв път, не беше хубаво. Ти беше лягал с Катрин и се върна в леглото ѝ. Нашият син можа да бъде заченат едва когато ти легна с мен, изпълнен с желание от все сърце и душа. А аз искам само син, заченат в страст.