Хюго я притегли към себе си.
— И мислиш, че е син? — попита той.
Алис кимна.
— Зная, че е син — каза тя. — Ще се роди, когато се раждат най-силните агнета, когато времето е хубаво. Ще се роди във великолепната ти нова къща, ако побързаш и ми направиш красива стая с дървена ламперия и големи светли прозорци. Направи ми стая с изглед към реката, където мога да имам слънчева светлина по цял ден, и аз ще те даря със син, в когото ще се съчетава най-доброто от двама ни. Твоята смелост и моите умения. Представи си лорд, който владее магията, Хюго! Той може да се издига непрестанно, докато стане най-изтъкнатият благородник в цялата страна.
Той я притисна по-силно и възкликна:
— Какво момче ще бъде той!
Алис вдигна усмихнато лице към него.
— Колко високо би могъл да се издигне! — каза тя. — А дъщерята, която ще дойде след това — помисли си кой би могъл да ѝ бъде съпруг, Хюго! Колко високо може да се издигне семейството ни с нашите деца — с благородна кръв и владеещи магията!
За миг и двамата замълчаха. Алис виждаше амбицията, изписана по лицето на Хюго. Той и баща му бяха копнели за синове, но това царуване беше научило мъжете колко ценни са красивите жени като пионки в играта за власт.
Хюго се сепна и се върна към настоящето.
— Не ме лъжи никога повече — каза той. — Ще се почувствам като глупак, когато се наложи да кажа на баща си, а и всички в замъка ще разберат. Не обичам да ме залъгваш, Алис. Не ме лъжи повече.
Алис се изкиска небрежно.
— Обещавам — каза тя непринудено. — Тогава се наложи да излъжа, но никога повече няма да е нужно да лъжа. Сега съм в безопасност. Твоята любов ме закриля достатъчно, нали? Нищо, което направя, не може да ме лиши от любовта ти, нали, Хюго?
Той я обгърна с ръце и зарови лице в косата ѝ.
— Така е — каза. — Не можеш да направиш нищо, заради което да изгубиш любовта ми.
— И съм най-близката служителка на баща ти и негова най-доверена приятелка — каза Алис със задоволство. — А сега нося и неговия внук. Вече нищо не може да ме заплашва.
Хюго я залюля леко, чувствайки колко е крехка: нежността и желанието му се надигнаха отново.
— Нищо не може да те заплаши — каза той нежно. — Аз съм тук.
Алис обви ръце около него и го прегърна плътно. Ветрецът, който влизаше през прозореца, ухаеше на сено и полски цветя. Тя затвори очи и се усмихна.
— Сега съм в безопасност — каза тя.
— Но не ме лъжи — каза Хюго, с последни следи от негодувание в гласа. — Мразя жени, които лъжат.
Следващият ден беше последният от сенокоса, и Алис и Хюго излязоха да гледат как косачите трупат сеното във високите ливади между тресавището и реката. С тях излезе половината замък — готвачите, прислужничките, слугите, войниците, техните жени, младите пажове и момичетата, които се занимаваха с шиенето, печенето, варенето или преденето. Дори старият лорд излезе в този ден, яхнал як и набит боен кон, а Дейвид, много елегантен в черен кадифен костюм, яздеше до него. Стотина души от замъка почиваха в този ден, и крачеха със смях и песни през каменния мост в подножието на замъка към полетата в далечния край, а пред всички тях яздеха Хюго и Алис, възседнала новия си дорест кон, облечена в новата си зелена рокля.
Тя носеше косата си сресана, свободно пусната, падаща като водопад по раменете и надолу по гърба ѝ, украсена с панделки в зелено и златисто, в дръзко предизвикателство към модата, въведена от новата скромна кралица. Посребреното покритие проблясваше като истинско сребро на слънчевата светлина, а зелените панделки потрепваха около главата ѝ. Тя носеше светли кожени ръкавици за езда, украсени със зелени панделки, и нови светлокафяви кожени обувки. Дорестата кобила, която Хюго беше купил евтино на пазара в Апълби, беше кротка и Алис яздеше уверено, с вдигната глава, като раздаваше усмивки наоколо, сякаш притежаваше плодородните ниви и пеещите хора. Когато Хюго се наведе към нея и тихо ѝ каза нещо, тя се засмя високо, сякаш за да покаже на всички, че младият лорд споделя тайните си единствено с нея.
Катрин беше останала в замъка с Рут и Марджъри, няколко слуги, две готвачки и стражите.
— Не иска да дойде — каза Алис на Хюго. — Казва, че е твърде уморена, вечно е твърде уморена за каквото и да било. Ще бъде по-добре без нея.