Хюго не скри загрижеността си.
— Остават ѝ три месеца до раждането на детето — каза той. — Ако се залежи сега, как ще се чувства през октомври?
Алис се беше изкикотила.
— Ще прилича на купа сено — каза тя грубо. — Стига, Хюго! Тя е уморена, иска да си почива; не можеш да я насилваш да идва. Поседи при нея вечерта, когато се приберем у дома, и ѝ разкажи всичко за днешния ден. Не би било проява на доброта и любезност към нея да я извлечеш от стаята ѝ и да я принудиш да излезе под горещото слънце, когато е толкова натежала и изтощена.
Това беше последната ливада от земите на чифлика, която трябваше да бъде окосена, и Хюго щеше да направи последния откос. Бяха оставили тясна ивица бледозелена трева, която чакаше Хюго да дойде и да я покоси с косата си. Хората от замъка се разпръснаха около ливадата, прислужничките и слугите започнаха да разстилат покривки, да вадят от кошниците големи кани с ейл и да разопаковат увити хлябове и парчета месо. Половин дузина музиканти стояха в един ъгъл на полето, като настройваха инструментите си за танците, вдигайки врява като виещи котки. Косачите и жените им чакаха на силното слънце от сутринта. Бяха отсекли клони и ги бяха огънали, за да направят от тях беседка, а вътре бяха направили място за сядане за стария лорд. Помогнаха му да слезе от коня си и той отиде да седне на сянка, докато Дейвид обикаляше ливадата, без да пропуска нищо, подреждайки всичко за празненството.
Бяха приготвили наточена коса за Хюго, а управителят на чифлика, който беше ръководил сенокоса, пременен в най-хубавите си дрехи, чакаше заедно с жена си, готова да подаде косата на младия лорд. Хюго скочи от седлото и хвърли поводите на един паж. После се обърна и помогна на Алис да слезе. Хванати за ръце, тръгнаха към фермера и неговата съпруга; Алис подритваше дългите купчини окосена трева, вдъхвайки сладкото, опияняващо ухание на ливадните цветя и току-що окосеното сено. Полите на новата ѝ зелена рокля шумоляха приятно, докато минаваше през стърнището. Алис вдигна глава към слънцето и закрачи с едри, уверени крачки, сякаш ливадата беше нейна.
— Самюъл Нортън! — възкликна приятелски Хюго, когато се приближиха. Управителят на чифлика смъкна шапката си и се поклони ниско. Жена му се приведе с усилие и направи реверанс. Когато се изправи, лицето ѝ беше пребледняло; тя не поглеждаше Алис.
— Добра реколта от сено! — каза Хюго любезно. — Великолепна реколта от сено има тази година. Ще осигуриш на конете ми добра храна за много зимни вечери, Нортън!
Мъжът промърмори нещо. Алис пристъпи напред, за да го чуе какво казва. Когато направи това, жената трепна и се отдръпна назад с неволно, неудържимо движение.
Алис се сепна.
— Какво има? — попита тя направо жената.
Фермерът се изчерви и се смути.
— Жена ми не е добре — каза той. — Настояваше да дойде. Искаше да ви види, милорд, и лейди Кат… — той млъкна, без да довърши. — Тя не е добре — повтори фермерът.
Жената пак направи реверанс и започна да отстъпва назад: най-хубавата ѝ неделна рокля бръсна окосеното сено, и от него се вдигнаха и разлетяха семена.
— Какво има? — попита Хюго небрежно. — Болна ли сте, стопанке Нортън?
Лицето на жената беше все така бледо, тя отвори уста да отвърне, но не можеше да говори. Премести поглед от съпруга си към Хюго. Нито веднъж не погледна към Алис.
— Простете ѝ — каза фермерът Нортън припряно. — Болна е, знаете, женски моменти, женски фантазии. Цялата тази лудост в кръвта. Знаете какви са жените, милорд. И искаше да види лейди Катрин. Не очаквахме…
Лъчезарната бодрост на Хюго се помрачаваше бързо.
— Не очаквахте какво? — запита той заплашително.
— Нищо, нищо, ваша светлост — каза нервно фермерът Нортън. — Не искаме да ви обидим. Жена ми е приготвила подарък за лейди Катрин — някакъв талисман за късмет, или подобни женски измислици. Надяваше се да я види, да ѝ го даде. Нищо повече.
— Аз ще ѝ го дам — каза Алис с много ясен глас. Тя пристъпи напред, гънките на зелената коприна проблясваха около нея. Протегна ръка. — Дайте ми подаръка си за лейди Катрин и ще ѝ го предам. Аз съм най-близката ѝ приятелка.
Стопанката Нортън стисна малката кесия, която носеше на кръста си.
— Не! — възкликна тя с внезапна енергичност. — Ще го донеса сама в замъка. Това е реликва, пояс, благословен от света Маргарет, който помага на жените при раждане, и молитва към света Фелиситас, за да се погрижи детето да е от мъжки пол. На мен ми помогна много, половин дузина пъти. Лейди Катрин ще го получи. Ще го получите, ваша светлост лорд Хюго, за сина си! Ще го донеса в замъка и ще го сложа в ръцете ѝ.