Но те шепнеха. Алис чуваше тихия съскащ шепот на неприязънта, тих като вятъра, който шумолеше в неокосеното сено.
— Къде е лейди Катрин? — провикна се някой отзад, по-високо от останалите. — Къде е съпругата на Хюго? Искаме за сенокоса от замъка да дойде господарката, а не блудницата на замъка!
Алис държеше главата си високо изправена, очите ѝ се стрелкаха уверено ту към един, ту към друг от хората в полето, които я наблюдаваха, с непоколебима усмивка на уста. Но не успя да хване някого да говори. Лицата им си оставаха безизразни или уплашени. Нямаше кого да обвини в клевета. Колкото и бързо да се местеше погледът ѝ от едно нацупено лице към друго, шепотът я изпреварваше. Почувства как роклята овлажнява под мишниците ѝ. Едва не се препъна, преди да се добере до беседката като престъпник, който търси свято убежище. После се спря. Нямаше стол за нея. Дейвид и старият лорд седяха.
— Ще ти създам неудобството да взема стола ти, Дейвид — каза тя рязко. — На слънцето беше горещо и искам да седна.
За миг, само за един кратък миг, изглеждаше, че той ще ѝ откаже.
— Остави момичето да седне — каза старият лорд раздразнено. — Тя носи в утробата си моя внук.
Дейвид се надигна неохотно и отиде да застане зад стола на стария лорд.
— За какво беше всичко това? — попита старият лорд.
Алис седеше неподвижно, с ръце, скромно прибрани в скута, със спокойно изражение.
— Провинциални клюки — каза тя. — Завиждат ми — онези, които познаваха Морах и ходеха в противната малка колиба. Не могат да разберат как така съм стигнала оттам дотук. Съчиняват си измислици за магьосничество, с които не плашат никого, освен самите себе си. Онази тлъста стара проклетница, стопанката Нортън, си е втълпила в дебелата глава, че съм омагьосала младия лорд и съм заместила Катрин. Искаше да ме оскърби.
Старият лорд кимна. Навън, на полето, Хюго беше съблякъл скъпия си подплатен жакет. Хубаво момиче с блестяща златиста коса беше пристъпило напред и държеше дрехата. Видяха как тя я допря до бузата си. Чуха поласкания смях на Хюго. Фермерът Нортън му подаде коса. Хюго нави нагоре белите си ленени ръкави, плю върху двете си длани, и хвана здраво косата. От тълпата се разнесе нестройно ликуване. Хюго бе много обичан тази година заради високите надници, които плащаше на майсторите, работещи по новата му къща, и заради бременността на съпругата му.
— Странно наистина, как те следва думата „вещица“ — каза старият лорд. Той гледаше как Хюго коси. Младото момиче, което носеше жакета му, фермерът Нортън и останалите косачи вървяха бавно зад Хюго, смеейки се. Настроението се бе разведрило. Музикантите засвириха нестройна мелодия, отмервайки с глухи, тътнещи удари ритъма, едно момче пееше.
Алис не каза нищо.
— Лошо е да ти прикачат подобна дума — каза старият лорд с неутрален тон. — Лошо звучи. За теб — но не само за теб. Също за мен и Хюго.
— Това са клюки и глупости — каза Алис кратко.
— Може би са чули за изпитанието? — предположи Дейвид услужливо. — Или за видението, което Алис е имала за себе си и Хюго? А може би изпитват подозрения към начетеността ѝ — необичайна за момиче, живяло в селска колиба? Или заради удавянето на старата Морах? Чух слух, че тя била вещица и се удавила, докато бягала.
Слънцето на полето беше много горещо, но в подводно зелената беседка Алис потръпна, сякаш ѝ беше студено.
— Нося сина на Хюго — каза тя спокойно. — Аз съм втората жена, на която е направил дете през целия си живот. Ако нещо се случи на Катрин или на детето ѝ, тогава моето бебе ще бъде единственият ви внук, милорд. Не мисля, че ни подхожда да клюкарстваме като хора от простолюдието за вещерство, магьосничество и други глупости. С Хюго сме любовници, и аз съм майка на неговото дете. Ако една стара глупачка като стопанката Нортън е решила да направи сцена и да развали един хубав ден, защо би трябвало ние да разстройваме покоя си?
Старият лорд кимна.
— Нищо чудно, че тази бременност е толкова дълга, Алис, тъй като това бебе те закриля от всички злини. Тринайсет месеца по мои сметки!
Алис се усмихна.