— Значи ви е казал — отбеляза тя непринудено. — Помолих го да ми прости за грешката. Исках детето на Хюго толкова много, че сбърках признаците. Но сега съм сигурна. Скоро ще видите как коремът ми ще почне да расте. Но, надявам се, никога няма да стана толкова огромна като лейди Катрин!
Старият лорд се изкиска.
— Хитра лисица — каза той без гняв. — Не ѝ се подигравай. Синовете никога не могат да бъдат прекалено много. Има място и за двете ви.
Хюго беше стигнал края на реда. Наведе се и вдигна една стиска трева и стисна тъничките стъбълца на китка благоуханни цветя. Русото момиче изтича напред с жакета му и го подържа, докато той го облече. Когато го облече, Хюго се обърна и обви ръка около раменете ѝ, целуна я пламенно по двете бузи, и пъхна цветята в деколтето на роклята ѝ. Девойката се облегна на ръката му и му се усмихна. Беше млада и лъчезарна, облечена в най-хубавата си яркосиня рокля, с деколте, изрязано много ниско, очертаващо закръглените ѝ гърди с цвят на сметана.
— Май останахте без цветя, мистрес Алис — отбеляза Дейвид.
Алис се изправи и му се усмихна.
— Тогава ще накарам Хюго да ми набере още — каза тя дръзко.
Обърна гръб на двамата и излезе усмихната под ярките лъчи на слънцето. Навсякъде около нея хората разстилаха бели покривки по прясно окосената трева, косачите събираха с гребла сеното на дълги редове, за да съхне на вятъра и слънцето. Започнаха да наливат ейл и хората поднасяха глинените си чаши, за да бъдат напълнени. Алис тръгна към Хюго през полето, изпъчила плоския си корем напред, стремейки се да го накара да изглежда по-голям, усмихната, залагаща на силата си. Когато тя се приближи, момичето с цветята, пъхнати в корсажа на роклята, се изви, измъкна се от небрежната прегръдка на Хюго, отстъпи назад, за да избегне погледа на Алис, а после се измъкна и си отиде.
— Алис — каза Хюго мрачно.
— Изхвърлил си цветята ми — каза Алис. Усмивката не слизаше от лицето ѝ.
Хюго се наведе към купчината сено в краката си и вдигна откос трева, смесен с цветя.
— Ето — каза той грубо. — Вземи тези, ще открия танците.
— С мен ли? — попита Алис.
Лицето на Хюго беше мрачно.
— Тъй като предизвика буря, която ще трябва да укротя, ще танцувам първо с теб, а после с всяко момиче на това поле, докато всичките бъдат удовлетворени.
Усмивката на Алис не трепна дори за миг. Тя пое протегнатата ръка на Хюго и тръгнаха заедно към музикантите. И други се подредиха зад тях. Но се движеха без смях, сякаш по задължение, сякаш единствено вроденото покорство им пречеше да откажат.
Алис отстъпи назад и се обърна с лице към Хюго, зачака музиката да започне, и застина. Зад рамото на Хюго видя познато лице.
Беше Том, а до него стоеше жена със сурово изражение, увиснала на ръката му.
Лицето на Алис не трепна дори за миг. Очите ѝ се плъзнаха по него без искрица на разпознаване, ясната ѝ лъчезарна усмивка остана безстрастна, непроменена — Том отърси жена си Лиза от ръката си и тръгна към танцьорите. Лицето на Алис беше маска на безгрижие, беше наклонила глава на една страна, заслушана в музиката, кракът ѝ потропваше в такт. Без да го е викала, Том вървеше неудържимо напред.
— Алис! — възкликна той.
Хюго се обърна рязко. Том стоеше непосредствено зад него, но дори не погледна лорда, не вдигна глава. Не му обръщаше внимание, сякаш Хюго беше просто някакъв стълб в ливадата. Виждаше само Алис в новата ѝ зелена рокля, със зелено-златистите панделки, вплетени в златистокестенявата ѝ коса, съкрушително прекрасна.
— Алис — повтори той.
Алис го погледна, сякаш го забелязваше за пръв път. Наклони глава на една страна, сякаш гледаше някакво странно създание.
— Да? — попита тя, сякаш го подканваше да продължи.
Том преглътна с усилие.
— Ще те отведа — каза той и занарежда с отчаяна настоятелност. — Ще те взема, Алис. Ще те отведа. Знам какво говорят за теб… за теб не е безопасно тук. Ще те отведа сега.
Алис отметна глава назад и се разсмя. Ясен, остър звук, като от чупещо се стъкло. Тя тръсна глава и се усмихна на Хюго.
— Кой е този човек? — попита тя. — Малоумен ли е? Бърка ли ме с някого?
Том побеля, сякаш го беше ударила.
— Алис! — прошепна той дрезгаво. Хюго го потупа по рамото, с мрачно лице.
— Прекъсваш танците — каза той. — Върви си по пътя.
Том сякаш не почувства докосването, не чу думите на господаря си. Не прие предупреждението на Хюго. Очите му бяха приковани в ясното, спокойно лице на Алис.
— Искам да те спася, Алис! — каза той отчаяно. — Нарекоха те вещица — ти си в опасност. Ще те взема — ще те отведа, каквото и да ми струва!