Алис позволи на Илайза да я помъкне бързо през подвижния мост, през голямата зала и нагоре по стълбите до галерията за дамите.
Там беше пълно с хора. Слуги влизаха и излизаха тичешком, с подноси в ръце. Пред огъня се проветряваха чаршафи. Някой беше пуснал в стаята хрътката на Хюго и животното изръмжа, когато видя Алис. Двама слуги се качваха с труд по стълбите, носейки ваната, други двама идваха зад тях с ведра гореща вода.
— Тя каза, че иска да се изкъпе — рече Илайза. — Искаше да я изкъпеш отново, както направи вчера. После каза, че чувствала болки в корема. Разхождаше се, за да почувства облекчение. Накарахме я да си легне. Самият Хюго дойде току-що, страхувахме се, че сте излезли заедно и че няма да ви има цял ден. Дейвид току-що отиде да съобщи на лорд Хю. Катрин е в спалнята си — върви при нея, Алис! Върви при нея!
Алис плесна с ръце.
— Изчезвайте оттук! — извика тя. Целият ѝ гняв, страх и безсилно раздразнение прекипяха в един освобождаващ изблик на ярост. — Вън оттук, безполезни пияници такива! — изкрещя тя. Хвана един от слугите за рамото, завъртя го и го изблъска от стаята. Той залитна по стълбите и се сблъска с друг, който бързаше нагоре по тях с още завивки. Алис сграбчи един паж за ухото и го избута от стаята. Една от прислужничките се кикотеше безпомощно на хаоса. Алис я зашлеви силно през лицето и видя със злобно задоволство как по бузата на момичето се появиха червените следи от върховете на пръстите ѝ.
— Сега се махайте — каза Алис на всички. — Ще ви повикам, ако ми потрябва някой от вас.
Видя ги как тичат към вратата на галерията, и тръгна бавно към спалнята на Катрин.
Хюго седеше до главата на Катрин и държеше ръцете ѝ. Прислужничките ѝ Рут, мистрес Алингам и Марджъри бяха от другата страна на леглото. Рут люлееше сребърна кадилница, която Алис разпозна като част от плячката на Хюго от манастира. Въздухът беше натежал от дращещия гърлото мирис на тамян. Марджъри мокреше с гъба челото на Катрин. Катрин се мяташе на възглавницата със затворени очи. От време на време изохкваше леко от болка и изопваше тяло нагоре, сякаш някаква гигантска ръка я сграбчваше за корема и дърпаше нагоре.
— Престани с това — каза раздразнено Алис на Рут. — И отвори някой прозорец. Тук вони.
Хюго вдигна очи, лицето му се разведри.
— Слава Богу, че се върна, Алис — каза той. — Никой не знаеше какво да прави, а докторът от Касълтън ще отсъства цяла седмица. Бях готов да повикам знахарката от Ричмънд.
— Кога започнаха болките? — попита Алис.
Щом чу гласа ѝ, Катрин отвори очи.
— Тази сутрин — каза тя. — Когато се събудих.
Алис кимна уверено, макар че това не ѝ говореше нищо.
— Ще трябва да я погледна — каза тя. — По-добре е да чакате отвън.
Хюго се наведе над леглото на Катрин и я целуна силно по челото. Докато минаваше покрай Алис, положи длан на рамото ѝ.
— Спаси сина ми — каза полугласно. — Нищо на света не е по-важно от това.
Алис дори не го погледна.
— Разбира се — каза тя рязко.
Жестът, с който Хюго я потупа по рамото, беше жест на мъж към доверен другар. Спомняйки си ръцете му, обгърнали в шепи гърдите ѝ, докато той я тикаше в задушаващата прегръдка на Катрин, Алис го стрелна с гневен поглед, но той гледаше Катрин. Дори не беше видял Алис.
— Дай ѝ нещо, за да облекчиш болката ѝ — каза той меко. — Тя е много смела. Ще бъда отвън през цялото време. Ще вляза, ако ѝ потрябвам.
— Разбира се — каза Алис с леден тон.
Хюго излезе пръв от стаята; жените се шмугнаха бързо след него.
— Да остана ли? — попита Илайза.
— Какво можеш да направиш? — попита Алис жестоко. — Не разбираш нищо. Каква полза може да има от теб? Поръчай да донесат сандъка с нещата от стаята ми.
Катрин изстена отново и Алис отиде бързо до нея.
— Каква е болката? — попита тя.
— Като разтваряне — прошепна задъхано Катрин. — Като разтваряне и разцепване. Алис, помогни ми!
На вратата се потропа. В стаята влязоха двама слуги със сандъка с билките и маслата на Алис, оставиха го внимателно на пода и излязоха. Алис отвори сандъка и извади книжна фунийка със завит в нея прах.
— От дясната страна или от лявата? — попита тя.
Катрин изстена отново.
— Навсякъде — каза тя. — Чувствам се странно, Алис. Сякаш не съм аз. Чувствам се обладана от нещо друго.
— Отвори си устата — каза Алис. Изсипа сръчно праха в гърлото на Катрин, а после поднесе към устните ѝ чаша вода, от която да отпие. В миг руменината се върна в бузите на Катрин и тя задиша малко по-спокойно.
— Какво може да става, Алис? — попита тя. — Нещо не е наред с бебето, нали?