— Приличаш на ливада през пролетта — каза старият лорд. — Харесва ми да те гледам, Алис.
Тя му се усмихна, без да каже нищо.
— Сега на работа — каза той рязко. Седеше изправен в стола си, с ръка, изпъната и опряна на бастуна. Без да поглежда Алис, той бързо изреди списъка на хората, които трябваше да получат писмата му. Като топна перото в мастилницата, Алис започна да пише толкова бързо и ясно, колкото можеше.
Стараеше се да продължава да пише с бързината, с която говореше лорд Хю. Застави се да продължи да превежда резкия му, изпъстрен със специфични изрази английски език на класически латински. Застави се да стои със сведена глава, да играе ролята на предания служител, на неразбиращия писар; а лорд Хю молеше за подкрепа всички свои приятели, които в момента заемаха високи постове в кралския двор за предстоящия развод на сина му с неговата съпруга на основание, че тя има твърде близко родство с него.
Старият лорд продиктува шест писма, после млъкна рязко.
— Ще трябва отец Стивън да напише писмото до Върховния съд — каза той. — Той ще знае как трябва да бъде формулирано, как да използва реториката, всички тези духовнически глупости.
— Ще го направи ли? — попита Алис със съмнение.
Лорд Хю я стрелна с коварна усмивка:
— Няма избор, скъпа. В ръцете ми е. Дадох му, напълно безвъзмездно, всички приходи и облаги от земите си. Той е практичен човек, амбициозен човек, както и пламенно вярващ в призванието си духовник. Свързал е своята звезда с моя Хюго, те си приличат. Издигането на Хюго ще означава издигане и за него. Той знае цената — да поддържа моята кауза в църковните съдилища.
— А какво ще стане с Катрин? — попита Алис с тих глас.
Лорд Хю сви рамене.
— Бог знае — каза небрежно. — Ако бяха старите времена, можеше да отиде в манастир. Сега не знам. Тя няма никакви близки роднини. Предполагам, че бих могъл да намеря някой, който да се ожени за нея. Някой вдовец, вече със синове, който може да си позволи безплодна жена, може и да свърши работа. Тя не изглежда зле, а Хюго казва, че е страстна в леглото. Ще ѝ върна част от зестрата. Или бих могъл да ѝ отредя малко домакинство някъде в моите земи. Тя може да вземе две от дамите си, и няколко слуги. — Той кимна. — Както желае. Ще бъде свободна да постъпи както пожелае. Ако не ми се противопостави, ще открие, че съм щедър.
— Хюго знае ли за това? — попита Алис.
Старият лорд поклати глава.
— Не, и няма да го узнае и от теб, моя хубавице. Ще му съобщя, когато получа отговорите. Ако са благоприятни, ще продължим с този план. Занеси на Дейвид тези писма вместо мен, и му кажи, че трябва да бъдат предадени веднага. Пратениците трябва да изчакат отговора и да се върнат веднага. Кажи му, че ще дам по един сребърен шилинг на всеки, който се върне бързо. И кажи на пратениците да не ядат и да не пият нищо в Лондон. В града пак има чума, не искам да я донесат тук.
— А после върви и си легни. Почивай. Ако Катрин те повика, кажи ѝ, че аз искам да си почиваш следобед.
Алис кимна, събра книжата и излезе.
Не беше забравила майка Хилдебранд. По пладне, когато приглади косата си, поглеждайки в огледалото, преди да слезе на обяд, видя пред себе си строгото лице на игуменката. Видя майка си, застанала на вратата на малката колиба, засенчила очи срещу слънцето, загледана надолу по реката, как оглежда крайречната пътека, очаквайки уверено дъщерята, която бе намерила отново, сигурна, че тя ще дойде, доверявайки се на строгото обучение, навика и дисциплината, и — повече от всичко друго — уповавайки се на обичта, която съществуваше между тях двете. Щеше да чака в продължение на час, измъчвана от болки в старите си крака и изморения гръб. Пътеката щеше да си остане пуста. Отначало тя щеше да бъде озадачена — като послушница Алис никога не беше закъснявала за никой урок, никога не беше влизала, подтичвайки забързано, след останалите в параклиса. После щеше да се изплаши за дъщеря си — опасявайки се, че тя може да е паднала от коня, да се притеснява от някаква злополука, или от опасност, която застрашава Алис. После щеше бавно да се върне във влажната колиба, за да седне край празното огнище, да сключи ръце и да се помоли за душата на Алис, която не беше дошла, макар че бе обвързана от всички клетви на света да дойде; която беше изменила на дълга си към своя Бог, която беше изменила на майка си, на единствения останал човек на света, който я обичаше.
Алис можеше да си представи майка Хилдебранд, когато чу лекия одобрителен шепот, преминал по масата на обяд, когато тя влезе в залата с изпъчен напред корем, за да заеме мястото на Катрин. Когато сложиха храната пред нея, Алис внезапно си представи майка Хилдебранд, бореща се с влажните подпалки в колибата на Морах, и усети сухия вкус на вчерашен хляб. Алис си я представи ясно, когато мрачното намусено лице на Хюго се разведри, той пресуши чашата си и скочи да танцува; когато ръката му се плъзна надолу по гърба ѝ и опипа задника ѝ, а Алис остана неподвижна и прие ласката му, докато дългите ѝ мигли се спуснаха, за да скрият престорената възбуда в очите ѝ.