Дейвид остана на мястото си. Взе щипка лавандула и я подуши, наслаждавайки се на уханието, подчертавайки колко спокойно и удобно се чувства.
— Много е красива за селско момиче — отбеляза Алис.
— Да, наистина — отвърна Дейвид.
— Много прилича на онова момиче на полето, което взе цветята на Хюго по време на сенокоса.
— Всъщност е нейна сестра — каза Дейвид. Присви очи нагоре към синьото небе. — Сега, като го казахте, ми направи впечатление, че наистина много прилича на нея — каза той замислено.
Алис кимна.
— Да не мислиш да ме подмениш с някоя нова хубавица, Дейвид? Мислиш ли, че Хюго ще ме изостави заради някое внезапно увлечение, когато нося неговото дете и той от месеци е безпаметно влюбен в мен?
Дейвид отвори удивено очи:
— Разбира се, че не, мистрес Алис! Просто се подчиних на лорд Хю. Той каза, че трябва да имате собствена прислужница, моята задача беше да ви намеря такава. Ако тя не ви се нрави, мога да я отпратя. Ще кажа на младия лорд, че прислужницата, която съм предложил, е била твърде хубава за вашия вкус, и ще намеря някоя грозна и обикновена стара жена. Изобщо не е проблем.
— Няма значение — каза Алис рязко. — Не се страхувам, Дейвид. Можеш да доведеш сто такива като нея и да ги изпречиш на пътя на Хюго. Те няма да заченат от него. Няма да заемат моето място. Може да го забавляват, но няма да седнат на господарската маса. Мислиш ли, че старият лорд ще предпочете някоя селянка пред мен? — Тя се изсмя остро, наслаждавайки се на ядосаното изражение на дребосъка. — Ще наема момичето. Може да шие за мен и да изпълнява поръчки.
— Да ходи до Боус може би? — попита Дейвид бързо. — При старицата, която се е заселила там? Нова знахарка в старата ти колиба. Коя е тя, Алис? Може би още една сродница, с която всъщност нямаш никаква родствена връзка? Или Морах, завърнала се от мъртвите?
— Едва ли е призрак! — възкликна Алис, съвземайки се бързо от внезапната смяна на темата. — Не, тази е пътуваща знахарка, която е решила да отседне в колибата. Изпратих ѝ някои продукти и вест, че ще имам нужда от знахарка през пролетта, когато ми дойде времето. Или тя, или онази от Ричмънд ще трябва да дойде при мен.
— Разбирам.
Дейвид се обърна да си върви. Алис въздъхна шумно от облекчение, че се е справила толкова добре с разпита, на който бе подложена.
— А защо прислужникът от готварницата е трябвало да се преструва на ням? — попита Дейвид. — Защо не е можел да говори с нея? Да не би тя да знае тайни, които би могла да сподели, ако някой я попита?
Алис се разсмя високо — звук, радостен като птичата песен от овощната градина.
— О, това глупаво момче! — възкликна тя. — Наредих му да не я уморява с бъбренето си, и да не изяжда храната по пътя, нито пък да спира, за да играе с приятелите си. А той си е помислил, че трябва да се държи като онемял! Иска ми се да съм била там, за да видя как този глупак се преструва на ням!
Дейвид се усмихна тънко.
— Глупак наистина.
Кимна на Алис и си тръгна. Алис го проследи как си отива; лицето ѝ остана сковано в безгрижна усмивка, докато той изчезна.
Слънцето прежуряше в гърба ѝ. Алис бе пламнала, косата ѝ, гъста като грива, сгорещяваше врата и главата ѝ. Потеше се. Зелената ѝ рокля беше твърде пристегната, корсажът — прекалено колосан и твърд. Влезе вътре на хлад и сянка. Докато се качваше по стълбите към галерията за жените, почувства дълбоко в главата си тежка болка; кожата зад ушите ѝ започна да стяга черепа ѝ като щипци.
Мери беше в спалнята на Алис, оправяше покривката на леглото и зяпаше през прозореца.
— Всичко е толкова изящно, милейди! — възкликна тя, когато Алис влезе. — Толкова фино и толкова красиво!
— Развържи ме — каза Алис, като се обърна. Момичето развърза корсажа, а след това роклята, и ги улови, когато Алис ги изхлузи и ги остави да паднат. — Боли ме главата — каза Алис. — Затвори капаците на прозореца и иди да поседиш в галерията при жените. Искам да бъда сама. Повикай ме един час преди вечеря.
— Ще ви прибера роклята — каза Мери. Взе зелената рокля и тръгна към раклата с билките и маслата на Алис.
— Не в тази — каза Алис остро. — Аз съм билкарка, лечителка. Държа там всичките си лекарства. Не трябва никога да се доближаваш до тази ракла. Не трябва никога да я докосваш. Някои от тинктурите са много деликатни и ще се развалят, ако някой освен мен ги докосне. Другата ракла е за дрехите ми.
Момичето направи реверанс, сгъна внимателно роклята на Алис и я прибра в раклата. Затвори я с трясък и каза:
— Съжалявам, милейди.
Алис се отпусна на възглавниците и затвори очи.