Блъскането по дървената вратичка отекна като гръмотевичен тътен. Двете жени се свиха една до друга, с очи, приковани върху входа, сякаш вратата щеше да се разцепи и да се разпадне. Някой удряше по нея с дръжка на меч.
— Аз ще я отворя — каза Морах. В тъмнината лицето ѝ беше бяло като на удавница. — Ти се качи горе и се скрий под сламеника ми. Ако е ловецът на вещици, вероятно ще е за мен: ти може да се измъкнеш. Никой няма да послуша жената на Том, ако няма други, които говорят против теб; а и никой не е умрял тази седмица. Върви, момиче, само тази възможност мога да ти дам.
Алис не се поколеба: побягна към стълбата и нагоре като сянка.
— Идвам — изръмжа Морах дрезгаво. — Не можете ли да не изтръгвате от пантите вратата на една старица?
Тя се увери, че Алис е скрита горе, а после махна дървеното резе, за да отвори вратата.
Двамата високи конници изпълниха хоризонта като великани. Около раменете им сияеха звездите, а високо над главите им се надбягваха върволици от облаци.
— Търсим младата знахарка — каза мъжът. Увил лицето си с шал, за да се предпази от студа, той беше въоръжен само с тояга и къс кинжал за намушкване. — Новата млада знахарка. Доведи я.
— Не съм съвсем сигурна… — подхвана Морах, с жален хленчещ глас. — Тя не е…
Мъжът посегна надолу, сграбчи Морах за шала на врата ѝ и я повдигна, докато лицето ѝ се доближи до неговото. Конят се размърда неспокойно, а Морах изгъргори и се задави, ритайки с крака.
— Това е заповед на лорд Хю от замъка — каза мъжът. — Болен е. Иска младата знахарка и заклинанието срещу повръщане. Доведи я, и няма да ви се случи нищо лошо. Той ще ви плати. Ако я скриеш, ще изгоря тази воняща колиба, и ще закова вратата ѝ с гвоздеи, за да изгориш и ти в нея.
Той отново пусна Морах да стъпи на крака, тя се препъна назад, докато се блъсна в рамката на вратата, и влезе обратно в колибата, притваряйки вратата зад себе си.
Алис гледаше надолу от леглото: очите върху бялото ѝ лице бяха огромни.
— Не мога… — подхвана тя.
Морах дръпна шала от раменете си, разстла го върху плочата на огнището и натрупа в него шепи билки, молитвеник с черна корица, четири фунийки с прах, лъскава буца кварц, вързана с дълго парче панделка, както и хавана с чукалото.
— Ще трябва да опиташ, иначе ще убият и двете ни — каза тя мрачно. — Има шанс, и то добър. Други са били излекувани от болестта. Ще трябва да рискуваш.
— Мога да избягам — каза Алис. — Мога да се скрия в тресавището през нощта.
— И да ме оставиш? До разсъмване ще съм мъртва — каза Морах. — Чу го. Жива ще ме изгори.
— Не им трябваш ти — каза настойчиво Алис. — Не биха го сторили. Можеш да им кажеш, че съм останала да нощувам в Боус. Мога да се скрия край реката, в някоя от пещерите, докато обикалят да ме търсят.
Морах я погледна сурово.
— Нещо у теб горчи — каза тя намръщено. — При всичката ти красота нещо у теб горчи, Алис. Готова си да избягаш, нали? И да ме оставиш да се изправя пред тях. Би предпочела аз да умра, отколкото ти да рискуваш.
Алис отвори уста да отрече обвинението, но Морах тикна шала в ръцете ѝ, преди тя да успее да каже нещо.
— Готова си да ме изложиш на смъртна опасност, но аз няма да изложа себе си — каза Морах сурово, като я побутна към вратата. — Излизай, момичето ми, ще дойда в замъка, когато мога, за да разбера какво става с теб. Виж какво можеш да направиш. Там отглеждат и билки, и цветя. Може да успееш да използваш познанията си на монахиня, както и моите.
Алис вдигна вързопа. По лицето ѝ преминаваха тръпки.
— Не мога! — възкликна тя. — Нямам никакви умения, не знам нищо! Садях билки, правех онова, което ми нареждаха в абатството. А твоите изкуства са лъжи и безсмислици.
Морах се засмя горчиво. Мъжът отвън заудря пак по вратата.
— Идвай, момиче! — нареди той. — Или ще те изкарам навън с дим!
— Вземи моите лъжи и безсмислици, и собственото си невежество, и ги използвай, за да си спасиш кожата — каза Морах. Наложи се да побутне Алис към вратата. — Омагьосай го! — изсъска тя, докато водеше момичето през прага. — Имаш силата, чувствам я в теб. Ти накара пламъка да се разгори в синьо с мисълта си. Вземи в ръце силите си и ги използвай сега, заради себе си! Трябва да направиш магия на стария лорд, за да оздравее, Алис, или и двете сме осъдени.
Алис изстена тихо от ужас, а после конникът се наведе, хвана я под мишниците и я вдигна на коня пред себе си.
— Хайде! — нареди той на спътника си и те обърнаха конете си, чиито копита прегазиха зеленчуковата леха. После изчезнаха в тъмнината, а брулещият вятър отнесе звука на галопиращите копита.