Майка Хилдебранд я погледна.
— Тогава остани тук — каза тя простичко. — Да ги изчакаме да те потърсят тук, и тогава ще се изправим срещу тях заедно.
Алис поклати глава.
— Ще дойдат веднага и ще заловят и двете ни — каза тя. — Изобщо няма да имаме шанс!
— Никой не може да плени една истински веща и мъдра жена — каза Хилдебранд. — Нейното сърце и ум ѝ принадлежат. Ако се покориш на обетите си, всички пречки по пътя ти ще изчезнат.
— Не знаете какво ще направят, когато ви хванат! — възкликна Алис.
Майка Хилдебранд се усмихна и поклати глава.
— Алис, укривам се от десет месеца, още от опустошаването на абатството. Знам точно какво ще ми причинят. Ще ме разпитват за вярата ми, ще настояват да се отрека от нея. После ще ми покажат инструментите за мъчения. Имате ли подземие за изтезания в замъка?
— Не знам — каза Алис неохотно. — Предполагам… не знам. Никога не съм го виждала.
Майка Хилдебранд се усмихна.
— А обвиняваш мен, че си затварям очите! — възкликна тя. — Тогава ще ти кажа, Алис. Лорд Хю наистина има стая за изтезания в замъка Касълтън. Тя е в тъмничната кула, в източния ъгъл, до стената на вътрешния двор. Покривът на кулата се вижда от пазарния площад в Касълтън. Намира се срещу кръглата кула, където са покоите на лорд Хю. Ако не знаеш за нея, тогава трябва наистина да си сляпа.
— Говори се, че стаята била дълбока като изба, единственият вход към нея били тесни стълби, водещи към капак на пода в помещението на стражите, и че този вход бил охраняван от войници. Имат щипци за изтръгване на ноктите от пръстите на ръцете и краката, имат големи ножици, подобни на тези за стригане на овце, за да режат уши и да прерязват езици. Имат малко ковашко огнище, за да нагряват железата, с които жигосват плътта, имат и диба, на която да разтягат тялото ти, докато всички кости бъдат изтръгнати от ставите и осакатееш с всичките си крайници.
— Стига — извика Алис, затиснала ушите си с ръце. — Стига!
— Имат преса, с която могат да изкарат дъха от тялото на човек и да строшат ребрата му. Имат инструмент, който държи устата ти отворена с остри метални плочки. Имат нашийник с шипове, насочени навътре, и го затягат многократно, докато шиповете се забият през кожата в гърлото ти.
— Не искам да чувам това! Няма да слушам! — възкликна Алис.
Майка Хилдебранд я изчака да свали ръцете си от ушите.
— Знам опасностите, пред които се изправям — каза тя тихо. — Решението ми би било слаб и неубедителен акт на вяра, ако го бях взела без замисляне, нали? Знам какво могат да ми направят, ако ме заловят. Редно е да знам с какви мъчения може да се сблъскам. Нашият Господ е знаел през целия Си живот какво ще Го сполети. А моите страдания няма да са по-ужасни от едно разпъване на кръст. Няма да са по-ужасни от страданията, които Нашият Господ е понесъл доброволно заради нас. Ако Той ме призове да сторя това за Него, как мога да кажа „не“?
Вцепенена, Алис поклати глава.
— Страх ли е това, сестро Ан? Боиш ли се да поемеш по този път с мен? — попита майка Хилдебранд, и гласът ѝ беше изпълнен със съжаление. — Кажи ми, ако е така, и ще намерим за теб друг, по-безопасен начин.
Възцари се продължително мълчание. После Алис поклати глава.
— Не, майко — каза тя бавно. — Аз съм ваша дъщеря от мига, в който ви видях за първи път. Обещах да ви следвам накъдето ме поведете. Ако Божията воля и вашето убеждение е, че трябва да поемем този риск, тогава не мога да откажа.
Майка Хилдебранд нежно положи длан върху главата на Алис в безмълвна благословия.
— Тогава защо чувствам, че се колебаеш? — каза тя меко. — Заради младия лорд ли е, сестро Ан? Нима ти е станал скъп?
Алис поклати глава отрицателно, но майка Хилдебранд дори за миг не отмести поглед.
— Прегрешила ли си, Ан? — попита тя тихо. — Нима си погледнала един женен мъж и си забравила неговите обети пред съпругата му, и своите обети пред Нашия Господ? Да ми прости Господ, но когато те видях за пръв път в онази червена рокля, ме обзе страх, че си станала негова блудница.
— Не съм! — прошепна Алис.
— Той е млад и красив, говори се, че е похотлив и има голяма слабост към младите жени. Ако те е насилил, Ан, или дори ако те е прелъстил и ти си се съгласила, можеш да ми кажеш, и ще намерим начин да се покаеш. Можеш да изкупиш греха си. Нашата Повелителка е милостива, тя ще се застъпи за теб.
— Не съм сторила нищо — каза Алис предизвикателно. Вдигна поглед към Хилдебранд и за един миг старата игуменка видя гладното дете в билковата градина, което се кълнеше, че няма роднини и няма кой да го спре да постъпи в манастира.