Бърз порив на вятъра навя дъжд в двора пред тях. Мери загърна раменете на Алис с войнишко наметало и Алис го издърпа над твърдата си триъгълна шапчица. Като наведе глава да се предпази от дъжда, тя притича през двора, през втората порта, през вътрешния двор, и влезе в голямата зала.
Спря в залата, когато се чу пукот на светкавица и вътре стана светло като ден, после отвън избухна мощен звук от гръмотевица. Един войник до огъня скочи и се прекръсти.
— Господ да ни е на помощ! — възкликна той. — Тази беше точно над главите ни.
— Къде е младият лорд? — попита Алис. — Къде е Хюго?
— С баща си, мистрес Алис — отвърна той. — Пристигна кралски пратеник, и те четат писмата.
Алис кимна и мина през залата, през преддверието, до кръглата кула. Докато се качваше по стъпалата на кулата, пътят ѝ внезапно се освети от ярка светлина на нова мълния. Алис се препъна и се вкопчи в стената, когато гръмотевицата разлюля сградата.
— Ще го направя — каза тя през зъби.
Докато претичваше през вътрешния двор, роклята ѝ беше подгизнала и сега прилепваше към бедрата ѝ, дърпайки я надолу. Беше студена и мокра като рокля на удавница.
— Ще го направя — повтори Алис.
Тя се качи по още дузина стъпала в кръглото помещение за стражите под стаята на стария лорд. Двама войници играеха на зарове.
— Младият лорд с баща си ли е? — попита ги Алис.
— Да, мистрес Алис — каза по-младият, като стана, когато я видя, и смъкна шапката си.
Алис кимна. Гръмотевицата отекна глухо, сякаш се беше забързала да вилнее около другата кула, тъмничната.
— Бурята премина — каза младежът. — Какъв трясък беше само този ей сега!
— Не е преминала още — каза Алис. Излезе от помещението и тръгна нагоре по следващото стълбище, вкопчвайки се в каменните стени, сякаш коленете ѝ бяха омекнали.
Оказа се права за бурята. Когато вдигна ръка да отвори вратата на стария лорд, бяла светлина се вряза като нож през тесния прозорец и падна в краката на Алис, а после мощен, гневен тътен от гръмотевица разтърси каменната кула. Алис трепна, дръпна се назад и почти падна в стаята.
Хюго, баща му и Дейвид седяха до огнището.
— Каква буря! — възкликна старият лорд. — Мокра ли си, Алис? Студено ли ти е?
— Не, не — каза тя. Долови, че гласът ѝ беше прекалено напрегнат, твърде тревожен. Пое си дъх и се овладя. — Трябваше да притичам през вътрешния двор, но се прибрахме, преди да започне дъждът — каза тя.
Хюго вдигна поглед към нея.
— Иди да смениш мокрите си дрехи — каза той. — Баща ми и аз сме заети със съобщения от кралския съвет.
— Тогава няма да ви смущавам — каза Алис. — Ще бъда готова да дойда и да пиша под ваша диктовка, ако желаете, милорд.
Лорд Хю кимна.
— Просто си помислих, че е редно да ви съобщя — каза Алис. — Става дума за новата знахарка в колибата на Морах. Много е странна. Срещнах я в гората, когато отидох да взема кората от бряст. Говореше много несвързано и безумно. Уплаши ме.
Хюго вдигна поглед.
— Направи ли ти нещо? — попита той.
Алис поклати глава.
— Не, но не бих искала да се доближава до мен, когато ми дойде времето — каза тя. — Бях ѝ изпратила малко храна, защото си мислех, че може да ми бъде от полза. Но тя говореше толкова безумно и изглеждаше така странно! Не я харесвам. Не ми харесва това, че живее в колибата на Морах.
Старият лорд наблюдаваше любопитно Алис.
— Не е присъщо за теб да си така изплашена, Алис — каза той. — Заради състоянието ти ли е?
Алис сви рамене.
— От това трябва да е — каза тя. — Но жената явно ме взе за някой друг. Наричаше ме Ан, и ме убеждаваше да отида да живея с нея. Заповяда ми да отида в колибата и каза, че ме заплашва опасност, ако не отида при нея. Уплаши ме.
— Да не би да се е опитала да те омагьоса? — попита старият лорд.
— Не — каза Алис твърдо. — Нищо такова. Предполагам, че не е било нищо повече от глупавата ми фантазия. Не мога да се закълна, че върши нещо нередно, не отправям обвинение срещу нея. Но няма как да ми харесва, че живее толкова близо до нас. Не бих искала да живее там, където обичам да събирам нужните ми растения. А и тази колиба беше на старата Морах, значи сега е моя. Не искам тя да живее в колибата ми.
— Да я преместим? — каза старият лорд, като повдигна вежда към Хюго.
Хюго се изсмя.
— Ще я изхвърлим през границата в Уестморланд — каза той. — Там си имат достатъчно луди старици, няма да забележат една в повече.
Алис положи ръка върху корема си.
— Не искам да ѝ сторя зло — каза тя. — Не искам да пострада заради мен. Искам да я отстраниш внимателно, Хюго. Нервна съм само защото наближава времето ми и не искам зложелателство около мен.