— О, да — каза Хюго. — Ще изпратя половин дузина мъже утре. Могат да я качат на кон и да я изпратят през границата. Няма да я видиш повече. Няма да те безпокои.
— Кажи им да не ѝ причиняват зло — каза Алис. — Чувствам, че ще ме споходи лош късмет, ако ѝ сторят зло.
Хюго кимна.
— Ще им кажа да бъдат внимателни с нея. Не се тревожи, Алис.
Тя отвърна:
— Тогава ще ви оставя да се занимавате с делата си, милорди.
Докато посягаше към вратата, блесна нова мълния и над главите им се разнесе дълбок тътен.
— Тази буря ще свърши работата вместо теб и ще отвее старата вещица през границата — каза лорд Хю.
— Духа в грешната посока — каза Хюго кратко. — Ще я отвее в Йоркшър, а това не бих пожелал никому.
Старият лорд се изкиска и Алис тихо затвори вратата след себе си.
Бурята не спря да кръжи около замъка цяла нощ. Когато Алис слезе на вечеря, пътят ѝ бе осветяван от светкавици, от които свещите заприличаха на черни пръчки с пламъци от сенки. Катрин остана горе, хленчейки от страх заради бурята, и се свиваше ужасено, щом чуеше тътен на гръмотевица. Прозорецът ѝ бе здраво залостен, със спуснати завеси, но въпреки това яркият блясък на мълнията очертаваше бързо сребриста линия около завесите за един миг, преди трясъкът на гръмотевицата да потопи света в тъмнина.
Алис беше поруменяла, искреше, сякаш самата тя беше обгърната в светкавици. Носеше яркожълта рокля, а косата си — пусната свободно по раменете. Смееше се, навеждаше се към стария лорд, усмихваше се през него към Хюго, кимаше на войниците на масата в дъното на залата, които я поздравиха с нестройно ликуване. Пи много от тъмното червено вино, което старият лорд настойчиво ѝ предлагаше. Хапна си добре.
— Значи кората от бряст е успокоила стомаха ти — каза одобрително старият лорд. — На бебето сигурно му е добре с теб, Алис. Ти не си позволяваш разни развратни игри, които да застрашат внука ми, нали?
Алис му се усмихна. Отвън светкавица разкъса мрака, а гръмотевицата изтрещя мощно в отговор. Една жена в долния край на залата изпищя.
— Не, милорд — каза тя бодро. — Ще имате едно хубаво бебе на коляното си, когато настъпи пролетта.
Хюго кимна.
— Ще вдигна наздравица за това — каза той.
Рязко блесна светкавица и се разнесе силен гръмотевичен тътен. Една от прислужничките, които поднасяха храната, изпищя от страх и изпусна един поднос с месо, а кучетата, които се бяха свили уплашено под сгъваемите маси, се втурнаха в залата, грабнаха кокалите и отново се свиха в скривалищата си.
Алис се засмя весело.
— Този дъжд ще унищожи пшеницата — каза Хюго мрачно. — Може да изгубим част от нея, освен ако бурята не премине бързо и житото не успее да се съвземе и пак да се изправи.
Старият лорд кимна:
— Летните бури никога не траят дълго — каза той окуражително. — Тази ще изчерпи силите си за една нощ, а на сутринта слънцето отново ще грее ярко и ще изсуши житните ниви.
— Трябва да излезем, когато започнат да жънат пшеницата — каза Алис. — Да отпразнуваме началото на жътвата.
Един паж се качи на подиума да говори със стария лорд. Лордът се облегна назад в стола си, за да даде някаква заповед. Хюго се обърна към Алис.
— Навярно ще е по-добре да си останеш у дома — каза той. — Не те посрещнаха любезно миналия път, когато излезе в полята.
Светкавицата проблесна бързо като меч в залата. Алис срещна присвитите, преценяващи очи на Хюго със сияйна усмивка, която не трепна дори когато тътенът на гръмотевицата удави думите му.
— Не ме е грижа за нищо! — каза тя, с много нисък глас. — Дори когато бурята бушува около всички ни! Ела в стаята ми довечера, Хюго, ела в стаята ми и аз ще те отведа на пътешествие в бурята, което няма да забравиш никога. В нощи като тази сестрите ми излизат да играят, и аз ще бъда с тях. Ти си забравил силата ми, Хюго, но протегна ли ръка, нищо не може да ме спре по пътя към онова, което желая. Не се боя от тези селяни, за които всичко се върти около тяхното парче земя, прасето в кочината, и пчелния кошер. Не се боя от онова, което говорят, нито пък от онова, което могат да направят. Не се боя от нищо, Хюго. Ела в моята стая довечера и разбери какво е да играеш с гръмотевична буря.
Суровото, укорително изражение изчезна от лицето на Хюго, той задиша тежко и изрече с копнеж:
— Алис…
— След вечеря — нареди Алис и извърна глава. Дейвид беше до нея, а слугата, който поднасяше месото, прегъна коляно и ѝ предложи сребърното блюдо.
— Дай ми повече — извика Алис над тътена на бурята. — Гладна съм. Ще ям, докато се заситя. Дай ми повече!