— Никога не съм виждала толкова фин плат! — възкликна Алис благоговейно. — Какъв цвят само! И колко е приятна на допир!
— Към нея има бродиран корсаж — каза джуджето, като подхвърли роклята на Алис и се обърна отново към раклата. — И горна фуста в тон с нея. — Той затършува из раклата и измъкна корсажа с дълги надиплени ръкави и изящни сребристи връзки отзад, както и пищна червена пола със сребърна бродерия.
— Сложи я — каза нетърпеливо. — Трябва да бъдем в залата, преди негова светлост да пристигне.
Алис посегна да вземе от него корсажа и фустата, но спря изведнъж.
— Не мога да нося рокля на блудница — каза тя. — Освен това от нея може да прихвана шарка.
Джуджето ахна, а после се задави от злобен смях.
— Не си чак толкова мъдра в края на краищата! — възкликна той; от очите му се процеждаха сълзи. — Да прихванеш шарка от рокля! Това е най-хубавото оправдание, което съм чувал. — Той рязко хвърли корсажа и фустата към нея и Алис ги улови. — Облечи я — нареди той, внезапно навъсен.
Алис все още се колебаеше. В ума си чу вик — нечий глас, нейният глас, който зовеше майка Хилдебранд да дойде и да я отведе. Да я спаси от този срам, точно както я беше спасила, преди толкова много години, от Морах. Тя поклати глава. Загубата на абатството и на майка ѝ бяха като кошмар, който хвърляше сянката си над всеки миг от деня ѝ. Дълга сянка на самота и опасност. Нямаше майка, която да я обича и закриля, вече не.
— Не мога да нося рокля на блудница — прошепна тя тихо.
— Облечи я! — изръмжа джуджето. — Изборът е или това, или погребалният саван, госпожичке. Не се шегувам с теб. Старият лорд постига своето и не търпи възражения. Ще те намушкам, както си стоя тук, и ще отида на вечеря сам, ако предпочиташ. Ти избираш.
Алис развърза колана си и плъзна робата си на пода. Джуджето я зяпаше, сякаш оценяваше кобила за разплод. Очите му се плъзнаха по издутината на гърдите ѝ под грубата, тъкана долна риза, огледаха преценяващо тясната талия и гладките ѝ, млади и мускулести хълбоци. Устните му се присвиха в беззвучно изсвирване.
— Старият лорд винаги е имал набито око за хубавите девойки — каза си той тихо. — Изглежда, че е запазил най-доброто за предсмъртния си час!
Алис нахлузи роклята през главата си и я издърпа надолу; провря ръце през меките тъкани ръкави. Бяха подплатени отвътре с бяла коприна и имаха прорези, така че фината бяла тъкан се показваше през тях; захванати бяха на китките с тесни маншети с рогови копчета. Тя се обърна с гръб към Дейвид, а той пристегна алените връзки на гърба на роклята и ги завърза мълчаливо. Алис се обърна отново и измери с поглед корсажа и горната фуста.
— Не знам как се облича това — призна тя.
Дейвид я погледна любопитно.
— Мислех, че девойките не мечтаят за нищо друго — каза той. — Горната фуста се слага след корсажа, и се връзва отзад. — Той вдигна фустата и Алис стъпи в нея, обърна се под ръцете на Дейвид и го остави да завърже полата на кръста ѝ. Тя се спусна от талията ѝ до пода с шумолене, оставяйки открит процеп отпред, през който да се показва чисто червеният цвят. Алис приглади с ръце полата: сребристата бродерия беше студена и бодлива под дланите ѝ. Полата беше прекалено дълга — Мег, държанката на стария лорд, беше висока жена.
— Сега това — каза Дейвид. — Побързай, момиче!
Той протегна към нея корсажа и ръкавите, Алис промуши ръце през широко скроените висящи ръкави и отново се обърна с гръб към Дейвид, за да ѝ завърже връзките отзад.
— Като някаква проклета камериерка съм — изръмжа той, докато придърпваше сребристите връзки и ги промушваше през дупките. Завърза стегнато панделката в основата на корсажа и я напъха така, че да не се вижда, на талията под корсета, който я пристягаше. Алис се обърна и застана с лице към него.
— Издърпай я отпред — нареди той. — И смъкни ръкавите надолу.
Алис издърпа корсажа надолу по талията си. Той също бе прекалено дълъг за нея: свършваше при извивката на хълбоците ѝ, а острото деколте отпред се спускаше твърде ниско. Обгръщаше я сковано, така че гърдите ѝ бяха притиснати и тялото и се очертаваше в една равна линия от пищната извивка на полата до квадратното деколте на роклята, което се показваше в горната част на корсажа. Тя дръпна горните ръкави от двете страни. Бяха дълги и широки, загънати назад, за да се покажат долните ръкави с прорезите по тях. Дейвид кимна.
— А коланът се поставя свободно отгоре — каза той. Алис завърза сребърния колан и го нагласи така, че дългият край се спускаше отпред, подчертавайки тясната ѝ талия и острата линия на корсажа, едва забележимо загатвайки съблазнителния триъгълник в горната част на бедрата ѝ. Тя прокара ръка по неравно подстриганата си глава; растящата ѝ коса беше златиста и остра като четина.