Дейвид кимна.
— Сладка като мед, по-сладка дори от Мег — каза той. — Кой ли ще си натопи езика в това гърне?
Алис не му обърна внимание.
— Няма ли нещо, с което да си покрия главата?
Джуджето затършува из раклата.
— Нищо, което може да носиш, ако нямаш коса, на която да го закрепиш — каза той. — Най-добре да отидеш гологлава.
Алис направи гримаса:
— Предполагам, че никой няма да гледа в мен — каза тя.
— Няма да гледат нищо друго! — възкликна той със злобно задоволство. — Половината смятат, че си свята лечителка, а другата половина те смята за негова държанка. А пък младият лорд… — гласът му заглъхна.
— Какво? — попита Алис. — Какво за младия лорд?
— Той има набито око за хубавите девойки — каза простичко джуджето. — Освен това има сметки за уреждане с теб. Ако старият лорд беше умрял, той можеше да си спечели място в кралския двор, да напусне онази проклетия, дето му е жена, и да се издигне в света, редом с великите лордове. Няма да ти благодари за стореното.
— Проклетия ли? Жена му? — попита Алис.
Джуджето ѝ направи знак да го последва през вратата, а после я поведе надолу по витото каменно стълбище. Докато минаваше покрай един прозорец. Алис вдъхна студения вятър, който духаше откъм скованата от зимата пустош на запад от тях, през река Тийс. Носеше мириса на дома ѝ, на нейното детство. За миг тя дори закопня за малката колиба край реката и за притихналата пустош наоколо.
Джуджето се ухили.
— Тя се оплаква от него на стария лорд — каза. — Бил съм там, чувал съм я. Лорд Хюго не желае да идва в леглото ѝ и отказва да се държи мило с нея. Веднъж тя го разгневи толкова много, че той наби любимата ѝ камериерка пред нея. Твърде горд е, за да докосне жена си, но има толкова гневлив нрав, че би изплашил и самия дявол! Едно време старият лорд държеше Хюго изкъсо, но проклетницата е омръзнала и на двама им. Той внимаваше младият лорд да не я тормози прекалено, и все ѝ носеше разни дреболии и парфюми — дребни неща, които да подслаждат киселия ѝ като оцет нрав. Но тя започна твърде често да отприщва над тях бурите на гнева си; и двамата копнеят да се отърват от нея.
— Не могат да го направят, така ли? — попита Алис смръщено.
Дейвид сви рамене.
— Кой знае какво може да се направи сега? — попита той. — Сега Църквата се управлява от краля, а не от наместника на Рим. Кралят прави с жените си каквото му е угодно. Защо младият лорд да не последва примера му? Законната съпруга е безплодна, но ако я прогонят, губят земите, които е донесла със себе си, и зестрата ѝ. А въпреки всичките си лудории Хюго никога не е направил дете на никое момиче. Така че проклетницата остава тук, докато намерят начин да се отърват от нея, но да задържат богатството ѝ.
— Как може да стане това? — попита Алис.
— Ако бъде заловена в прелюбодейство — прошепна Дейвид. — Или умре.
Около тях цареше студено мълчание, докато вървяха през празното помещение за стражите и надолу по стълбите към входа за голямата зала.
— А тя? — попита Алис.
Дейвид се покашля и плю презрително.
— Тя би направила всичко, за да се хареса на младия лорд — каза. — Би сторила всичко, за да се вмъкне в леглото му. Тя е страстна жена, която се е озлобила, похотлива жена, която не може да намери насита. Няма нещо, което не би направила за младия лорд. Чувал съм какво говорят жените от прислугата ѝ.
— Тя се моли всеки ден за наследник, за да подсигури положението си. Всеки ден се моли младият лорд да се обърне към нея и да я дари със син. Моли се всеки ден старият лорд да я подкрепи, да не приеме новите порядки, според които една съпруга може да бъде напусната с такава лекота, с каквато се сменят ловните коне. И гори от страст към Хюго. — Той направи пауза и допълни: — Всички жени са така.
— А той — подхвана Алис. — Той дали…
— Шшт — каза рязко джуджето. Хвърли поглед през рамо, да види дали Алис е готова, и когато тя кимна, той отвори една от масивните дървени врати в стената на голямата зала.
Глава 4
Голямата зала беше високо, сводесто, мрачно помещение, имаше само тесни прозорчета високо горе в дебелите каменни стени. Буен огън гореше до източната стена, големи дънери се мятаха безредно и пламтяха, димът изпълваше стаята, късчета сажди и лека бяла пепел танцуваха във въздуха. До Алис, от лявата ѝ страна, върху високо издигнат подиум, имаше дълга маса с три празни резбовани стола с високи облегалки зад нея, с лице към залата. Надолу, по дължината на стаята се редяха четири дълги маси и пейки. На най-добрите места в онзи край на залата, където бе подиумът, седяха войниците и стражите; слугите, кухненските прислужнички и жените си съперничеха за местата най-близо до южната врата.