Лейди Катрин кимна.
— Разбира се, милорд — каза тя любезно. — Както наредите. Но ако знаех, че имате нужда от писар, можех и аз да пиша писмата ви. Предполагам, че латинският ми е малко по-добър, отколкото на тази… на това момиче — тя се позасмя.
Лорд Хю я стрелна с мрачен поглед изпод белите си вежди.
— Предполагам — каза той. — Но не всичките ми писма са подходящи да бъдат четени от една дама. И всичко това е моя лична работа.
Върху бузите на лейди Катрин се появиха две петна бледа руменина.
— Разбира се, милорд — каза тя. — Надявам се само, че това момиче ще съумее да ви служи.
— Ела в стаята ми сега — каза старият лорд на Алис. — Хайде, ще се облегна на теб.
Той направи знак на Алис да дойде при него и тя пристъпи пред лейди Катрин. Почувства негодуванието ѝ като полъх на студен въздух зад гърба си. Овладя една тръпка, която сякаш се прокрадна от основата на гръбнака ѝ нагоре, чак до неравно остригания ѝ, студен тил. После тежката ръка на лорд Хю се отпусна успокояващо върху рамото ѝ и той се облегна на нея, докато тя го водеше през голямата зала, през преддверието зад нея, и нагоре към стаята му в кръглата кула.
Той не я пусна, докато вратата не се затвори зад тях.
— И така — каза той. — Видя кучката, моята снаха, видя и сина ми. Разбираш ли сега защо не те пускам да се срещаш с никого, защо храната ми се опитва предварително?
— Нямате ѝ доверие — каза Алис.
— Дяволски си права — изръмжа старият лорд. Отпусна се тежко в солидния резбован стол до огнището. — Изпитвам недоверие и към двамата. Изпитвам недоверие към всички тях. Студено ми е — каза той сприхаво. — Донеси ми завивка, Алис.
Алис взе една от подплатените с кожа завивки от леглото и я подпъхна около раменете му.
— Трябва да спиш при нейните прислужнички — каза той рязко. — Не мога да те държа тук, за теб ще стане по-лошо, ако смятат, че си моя държанка. Но ще си държиш устата затворена за мен и делата ми.
Алис прикова тъмносините си очи върху него и кимна.
— И ще помниш, че аз бях този, който те повика, че аз командвам тук, и че докато умра, ще бъдеш мой писар и слуга, и на никой друг. Също и мой шпионин — допълни той рязко. — Можеш да подслушваш нейна светлост и да ми съобщаваш какво говори за мен, какво крои. Както и Хюго.
— А ако откажа? — попита Алис, с толкова тих глас, че той да не може да се засегне.
— Не можеш да откажеш — каза той. — Или ще се съгласиш да бъдеш мой писар, мой шпионин, моя знахарка и лечителка — или, в противен случай, ще наредя да те удушат и да те захвърлят в крепостния ров. Изборът е твой. — Той се усмихна коварно. — Свободен избор, Алис, няма да те възпирам.
Бледото, прекрасно лице на Алис беше спокойно като река в слънчев, безветрен юнски ден.
— Съгласна съм — каза тя спокойно. — Ще ви служа във всичко, което мога да направя — защото не мога да правя заклинания. И няма да разказвам на никого за делата ви.
Старият лорд я изгледа сурово.
— Добре — каза той.
Глава 5
Познанията на Алис по латински бяха подложени на изпитание до краен предел от писмата, които старият лорд разпращаше из цяла Англия. Той се допитваше как едно анулиране на брака между Хюго и Катрин би било посрещнато от семейството му и от нейните далечни роднини. Намекваше, че тя и Хюго — бидейки втори братовчеди — са в твърде близка роднинска връзка, и именно затова бракът им е безплоден, и би трябвало — „навярно“, „може би“, „вероятно“ — да бъде анулиран. Неговите писма бяха шедьовър на смътните намеци. Алис превеждаше веднъж, а после и отново, за да налучка правилния тон на предпазливо запитване. Лордът се опитваше да прецени каква съпротива щеше да срещне от страна на равните нему, от страна на своите съперници и на закона.
Освен това той подготвяше съюзниците и приятелите си за собствената си смърт, изглаждайки пътя пред сина си. Изпрати две много тайни писма по специален пратеник до „обичните си братовчеди“ в замъка Ричмънд и в Йорк, нареждайки им как да действат, ако смъртта му бъде внезапна, ако изглежда като нещастен случай, или ако е предизвикана от болест, която може да бъде причинена от отравяне. Нареждаше им да търсят доказателства срещу съпругата на сина му и ги призоваваше да я осъдят и екзекутират, ако можеше да бъде открито или скалъпено някакво доказателство, което сочи към нея. Хвърляше най-мрачни подозрения върху намеренията ѝ и чувствата ѝ към него.