Той кимна и каза:
— Най-добре си намери мъж и затвори завинаги всички врати: тези пред теб и онези зад гърба ти.
Алис поклати глава.
— Няма да се омъжвам — каза тя.
— Заради обетите ти ли? — попита той.
— Да… — поде Алис, но прехапа устни, преди да се доизкаже. — Не съм давала обети, милорд — каза тя спокойно. — Просто съм една от онези жени, които не могат да се надяват да споделят легло. Това върви заедно с уменията за работа с билките. Моята сродница например, Морах, живее сама.
Лорд Хю се закашля и плю към огъня, който гореше в ъгъла на стаята му, а димът се стелеше, издигайки се към тясното прозорче отгоре.
— Преди известно време предположих, че си избягала монахиня — каза той с небрежен тон. — Простонародният ти латински е много слаб, затова пък си много добра в свещените текстове. Косата ти е била обръсната, и имаш апетита на всички монахини за най-хубавите неща. — Той се изсмя дрезгаво. — Нима си мислеше, малка сестро Синеочке, че не съм те виждал как милваш лена, колко обичаш светлината от восъчни свещи, как се киприш в червената си рокля и гледаш отблясъците на светлината по сребърните нишки?
Алис не каза нищо. Пулсът ѝ препускаше, но изражението ѝ остана спокойно.
— При мен си в безопасност — каза лорд Хю. — Отец Стивън е пристрастен към новите порядки и новата Църква — той е фанатичен реформатор, свят човек. Хюго обича новата Църква, защото вижда какво може да спечели от нея: намаляване на броя на епископите — принцовете на църквата, прибиране на глоби от манастирските земи, влиянието, с което сега можем да се сдобием — като перове, работещи заедно с Короната — и отхвърлянето на духовните господари.
Старият лорд помълча и ѝ се усмихна за кратко.
— Но аз съм предпазлив — каза той бавно. — Тези обрати могат да се случат повече от веднъж в един живот. За мен няма значение дали в някоя църква има една-две картини, дали ям месо или риба, дали се моля Богу на латински или на английски. По-важното е кой ще бъде лорд на Касълтън и как ще преминем тези години на промяна.
— Няма да те издам. Няма да настоявам да чуя как полагаш клетва за вярност към краля. Няма да наредя да те разсъблекат и да те бичуват. Няма да наредя да бъдеш разпитвана, за да се разбере дали си еретичка, а когато се провалиш — да бъдеш предадена на войниците да се гаврят с теб.
Алис почти не обърна внимание на възможността, която ѝ се даваше.
— Или, във всеки случай — поправи се старият лорд, — все още не. Не и докато помниш, че си моя. Моя слугиня. Моя подчинена. Моя с думите, тялото и постъпките си.
Алис наклони глава, за да покаже, че чува думите му. Не каза нищо.
— И ако ми служиш добре, ще те пазя, може би дори ще ти помогна да напуснеш тайно страната, и ще те изпратя на сигурно място в някое абатство във Франция. Как ти се струва това?
Алис положи ръка в основата на шията си. Усети как пулсът ѝ блъска като чук в дланта ѝ.
— Както желаете, милорд — каза тя въздържано. — Аз съм ваша слугиня.
— Ще ти хареса ли някое абатство във Франция? — попита мило старият лорд.
Алис кимна безмълвно, задавена от надежда.
— Бих могъл да те изпратя във Франция. Бих могъл да ти дам документ за безопасно преминаване по време на пътуването ти, да ти дам препоръчително писмо до някоя игуменка, в което да обясня опасността, в която се намираш, и да ѝ кажа, че си истинска дъщеря на нейната Църква — каза старият лорд непринудено. — Мога да ти дам зестра, която да отнесеш със себе си в манастира. Това ли е нужно, за да откупя верността ти?
— Аз съм ваша предана слугиня — изрече задъхано Алис. — Но ще ви бъда благодарна, ако пожелаете да ме изпратите в нов дом в чужбина.
Старият лорд кимна, преценявайки я.
— И ще ми служиш безотказно дотогава, като заплащане за това, че ще уредя пътуването ти — каза той.
Алис кимна.
— Всичко, каквото заповядате.
— Предполагам, че ще трябва да останеш девица. Иначе няма да те приемат в манастира. Хюго започна ли вече да те задява?
— Да — каза Алис без заобикалки.
— Какво му каза?
— Не казах нищо.
Старият лорд избухна в остър смях, подобен на лай.
— Да, това е твоят начин, моя хитра лисичке, нали? Така че той несъмнено си мисли, че ще те има, аз си мисля, че си се заклела да работиш в мой интерес, а през цялото време ти следваш собствените си еретични вярвания, или тайнствените си изкуства, или изобщо правиш това, което си си наумила, а то не е нито едно от изредените неща, нали?
Алис поклати глава.
— Не, милорд — каза тя тихо. — Искам да отида в манастир. Искам да подновя обетите си. Готова съм да направя всичко, което поискате от мен, ако ме изпратите благополучно в моя орден.