Морах поклати глава.
— Не съм чувала за нищо друго освен за реквизиторите и за глобите, и оплакванията срещу абатствата и манастирите, отнесени чак до краля — каза тя. — Твоето старо абатство е оплячкосано докрай — пейките от църквата, плочите от покрива, дори някои от самите камъни са съборени и откарани, за да зидат от тях стени или да ги поставят като издигнати стъпала за възсядане на коне. Първо от пратениците на лорд Хю от замъка, а сега, по негова заповед — от селяните. Доколкото чувам, същото е на север, и на юг. В Шотландия сигурно са се спасили от преследванията на краля, би могла да опиташ там. Но ще загинеш още преди да стигнеш границата.
Алис кимна. Протегна ръка за чашата, Морах я напълни отново и ѝ я подаде.
— Не си избрала най-подходящия момент — каза тя. — На хората им втръсна от богатството на абатствата, свещениците, монасите и монахините. Омръзна им тяхната алчност. Те искат нови хора да владеят земите им, или изобщо да нямат господари. Избрала си погрешното време да станеш монахиня.
— Избрах погрешното време да се родя — каза Алис горчиво. — Аз съм жена, която не се вписва добре в своето време.
Морах се ухили мрачно.
— Аз също — каза тя. — И още много други. Грешката ми беше, че се сдобих с повече, отколкото можех да опазя. Моят грях беше печалбата. Затова си послужиха с мъжкия закон и мъжката власт срещу мен. Съдът на мъжете, законът на мъжете; скрих се в старата сила, в старите умения, в женската сила.
Тя погледна Алис без съчувствие.
— Твоята грешка е, че все не можеше да си кротуваш — каза тя. — Можеше да живееш тук с мен, без да се страхуваш от нищо, освен от ловеца на вещици, но ти пожела Том и фермата му, и нивите му. После, когато видя нещо по-добро, побягна към него.
— Мислеха, че Том ще умре от мъка по теб, той ме помоли да ти заповядам да се върнеш у дома. Изсмях му се в лицето. Знаех, че никога няма да дойдеш. Беше видяла нещо по-добро. Искаше го. Знаех, че никога няма да се върнеш по своя собствена свободна воля. Щеше да останеш завинаги, нали?
Алис кимна.
— Обичах майка Хилдебранд, игуменката — каза тя. — Ползвах се с благоволението ѝ. И тя ме обичаше като своя дъщеря. Знам, че беше така. Тя ме научи да чета и да пиша, научи ме на латински. Обучаваше ме особено старателно и имаше големи планове за мен. Работех в помещението за приготвяне на отвари с билките, работех и в лечебницата и учех в библиотеката. Никога не се налагаше да върша тежка и мръсна работа. Бях любимката на всички, миех се всеки ден и спях в много меко легло. — Тя хвърли поглед към Морах. — Тогава имах всичко — каза. — Любовта на майка, най-истинската, най-чистата любов, която съществува, утеха и святост.
— Няма повече да намериш това в Англия — каза Морах. — О, кралят няма да живее вечно, а може и да сключи набързо някаква сделка с папата. Неговите наследници може да възстановят Църквата. Но английските монахини никога няма да те приемат обратно.
— Може да не узнаят, че съм избягала… — поде Алис.
Морах поклати категорично глава.
— Ще се досетят — каза тя. — Ти единствена си се измъкнала жива от сградата онази нощ. Останалите са изгорели в съня си.
Алис затвори очи за миг, усети мириса на дим и видя потрепването на пламъците, оранжеви върху бялата стена на килията ѝ. Отново чу онзи висок, единствен писък, когато тя се промъкна през портата, вдигна полите на расото си и побягна, без да я е грижа за другите, без да я с грижа за игуменката, която я беше обичала като дъщеря, и която спеше спокойно, докато димът тъчеше сивата си мрежа около нея и я държеше здраво, докато пламъците поглъщаха пухения ѝ дюшек, ленената ѝ долна риза, а после — умореното ѝ старо тяло.
— Единствената от общо трийсет — каза Морах със скрита гордост. — Единствената — най-страхливата, най-бързоногата, най-бързо превърналата се в изменница.
Алис сведе глава.
— Недей, Морах — каза тя тихо.
Морах примлясна с устни, отпивайки глътка чай от лайка.
— Е, какво ще правиш? — попита тя.
Алис предизвикателно вдигна поглед.
— Няма да бъда победена — каза тя. — Няма да падна до положението на поредната мръсна стара вещица от покрайнините на тресавището. Няма да бъда камериерка или писар. Искам да се храня добре и да спя добре, и да нося дрехи от хубав плат, да яздя, та краката ми да остават сухи, и няма да бъда принудена да водя живот на обикновена жена. Не искам да бъда омъжена за някой глупак, за да пропилявам живота си в работа всеки ден и да рискувам живота си всяка година, раждайки му деца. Ще се върна в някой манастир, където ми е мястото, по един или друг начин. Старият лорд няма да наруши обещанието си към мен — ще ме изпрати във Франция. Ако успея да се спася от задевките на младия лорд Хюго и злобата на жена му, и ако успея да опазя девствеността си на това място, където похотта е обзела мислите на всички — мога да се върна.